Хари Харисън - Свят на смъртта I

Единственото нещо на тази затънтена планета, което всъщност не е срещу нас, са животните. Отначало имаше някой и друг хищник, но пазачите набързо се справиха с тях. Останалите диви зверове не ни закачат. За щастие! Дълголетната им борба за съществуване ги е превърнала в най-ужасяващата гледка, която съм виждал през живота си. Дори и дребните гризачи, не по-големи от човешка длан, са бронирани като танкове…“

— В това няма нищо вярно — прекъсна го Мега. — В никакъв случай не се отнася за Пиръс…

Но Джейсън безмълвно посочи заглавието на корицата и тя притихна. Той продължи да чете по диагонал, прелиствайки набързо страниците. Изведнъж спря, тъй като някакво изречение привлече погледа му. Демонстративно посочи с пръст мястото и зачете на висок глас:

„…и бедите връхлитат една след друга. Първо Хар Пало с теорията си за близката до повърхността вулканична дейност, която затопляла земята и подпомагала растежа на посевите. Дори и да е прав — какво можем да сторим ние? Единствено на себе си трябва да разчитаме, ако искаме да оцелеем. А сега и това. Изглежда, че горският пожар е подгонил към нас голям брой непознати животински видове. Върху хората се нахвърлят животни, насекоми и дори птици. (Забележка за Хар — да се провери дали е възможно нападенията да се обяснят със сезонната миграция.) Имаме четиринайсет смъртни случая вследствие на нараняване и отравяне. Ще се наложи да въведем задължително използване на инсектициден лосион по всяко време. И по всяка вероятност да заградим периметъра с нещо като защитни съоръжения, за да не допускаме по-едрите зверове в лагера.“

— Това е само началото — отбеляза Джейсън. — Сега поне сме наясно с естеството на битката, която водим. А изводът, че едно време формите на живот тук са били по-благоразположени към човешкия род, едва ли ще улесни овладяването на Пиръс или пък ще обезвреди самите тях. Но поне ни сочи пътя. Нещо е обзело миролюбивите форми на живот, разтърсило ги е и е превърнало тази планета в един гигантски капан за човечеството. Какво е то — ето това искам да разбера.

По-нататъшното четене на бордовия дневник не им донесе нови доказателства. Имаше доста обширни сведения за ранния животински и растителен свят, за смъртната опасност, която те представляваха, както и за първите защитни съоръжения срещу тях. Интересно от историческа гледна точка, но без никакви указания как да се противодейства на заплахата. Очевидно на капитана и през ум не му е минавало, че формите на живот на Пиръс търпят промени, а вместо това е вярвал, че се откриват нови опасни зверове. И до смъртта си не бе разбрал своята заблуда. Последната бележка в дневника, по-малко от два месеца след първото нападение, бе съвсем кратка. И написана с различен почерк.

„Капитан Куркоски умря днес от отравяне вследствие на ухапване от насекомо. Много скърбим за него.“

Причината за последвалия на планетата прелом тепърва предстоеше да се установява.

— Кърк непременно трябва да види тази книга — каза Джейсън. — Необходимо е да добие някаква представа за развитието на нещата. Може ли да ни закарат… или да отидем пеш до градската управа?

— Пеш, разбира се — отвърна Мета.

— В такъв случай ти носи книгата. При притегляне два пъти по-голямо от земното ми е много трудно да се правя на кавалер и да нося разни пакети.

Току-що бяха влезли в преддверието на кабинета на Кърк и от видеофона се разнесе остро пищене. Джейсън веднага разбра, че това е механичен сигнал, а не човешки глас.

— Какво става? — попита той.

Кърк излетя през вратата и се втурна към главния изход. Натам бързаха и всички останали. Мета се обърка — колебаеше се дали да се спусне към изхода, или да остане при Джейсън.

— Какво значи това? Не можеш ли да ми кажеш? — разтърси я той за ръката.

— Тревога в сектора. Някакъв значителен пробив в периметъра. С изключение на охраната на самия периметър, всички останали трябва да се явят на разположение.

— Ами върви тогава. За мен не се безпокой. Ще се оправя.

Все едно че думите му й дадоха сигнал да освободи спусъка. В ръката на Мета блесна оръжието и тя изчезна, преди да е довършил изречението си. Джейсън приседна уморено в безлюдния кабинет.

Неестествената тишина в сградата започваше да му действа на нервите. Той премести стола си до видеофона и го включи на „приемане“. Екранът се взриви от цветове и звуци. Отначало Джейсън не схващаше нищо. Просто някаква бъркотия от лица и гласове. Това бе многоканално устройство, предназначено за военни цели. На екрана се наслагваха по няколко образа — редици от глави или замъглени очертания на околностите, влизащи в полезрението на наблюдателя. Много от главите говореха едновременно и във врявата, която вдигаха гласовете, нямаше абсолютно никакъв смисъл.