Хари Харисън - Свят на смъртта I

Джейсън разучи командното табло, направи няколко опита и полека-лека взе да разбира как да действа. Въпреки че всичките станции бяха на екрана през цялото време, аудиоканалите им можеха да се управляват. По този начин две, три или повече станции можеха да се включат в една система. Те бяха във връзка не само помежду си, но и с всички останали станции.

Отъждествяването на звук с образ бе автоматично. Когато някое от лицата кажеше нещо, то веднага се оцветяваше в червено. Като пробваше наслуки, Джейсън най-сетне успя да настрои аудиото на желаната станция и се опита да следи развоя на нападението.

Много бързо схвана, че става нещо необикновено. По някакъв начин, никой не обясняваше как, бе пробита част от периметъра и мястото трябваше да се затвори с аварийни защитни съоръжения. Кърк, изглежда, ръководеше акцията или поне единствен имаше предавател за приоритетно включване. Използваше го за общи заповеди. Изведнъж многобройните дребни образи се стопиха и върху тях на целия екран се появи лицето му.

— Всички станции от периметъра да изпратят 25 процента от състава си в Зона 12!

Малките образи се появиха отново, глъчката се увеличи и червените сигнали заподскачаха от лице на лице.

— …да изоставим първия етаж, киселинните бомби няма да достигнат.

— Ако продължаваме, ще ни отрежат, но клинът ни е от другата страна, на западния фланг. Искай подкрепа!

— Недей, Мърк — няма смисъл!

— …и цистерните с напалм почти привършиха. Някакви заповеди?

— Камионът е все още там, идете с него до продоволствения склад, все ще намерите резерви…

От цялата неразбория само последните две фрази придобиха някакъв смисъл. При влизането си в сградата Джейсън бе забелязал табелките долу. Първите два етажа под него бяха наблъскани с боеприпаси. Сега му се предоставяше възможност да се включи в акцията.

Нима можеше да седи със скръстени ръце и да наблюдава. Особено в такъв отчайващо критичен момент. Не че се надценяваше, но беше сигурен, че все ще се намери място за още един въоръжен човек.

Докато се довлече до партера, пред товарната платформа вече се бе заковал един камион с турбодвигатели. С безразсъдно пренебрежение към собствената си безопасност двама пирийци търкаляха бидони с напалм. Джейсън не се осмели да се влее във водовъртежа от търкалящ се метал. Прецени, че от него ще има някаква полза, ако издърпва тежките бидони и ги намества върху камиона, след като другите двама вече са ги дотъркаляли горе. Те приеха помощта, без да му благодарят.

Да изтегляш тежките оловни бидони и да ги подреждаш под натиска на притеглянето бе изтощителна и непосилна работа. След една минута Джейсън вече работеше машинално, а кръвта пулсираше в слепоочията му и пред погледа му се виеха червени кръгове. Разбра, че всичко е приключило, едва когато камионът ненадейно потегли стремително и той падна на пода. Останал без дъх, дори не направи опит да се надигне. Шофьорът засили тежката машина докрай и Джейсън се замята безпомощно из каросерията. Когато стигнаха до бойната линия и удариха спирачки, той вече виждаше достатъчно ясно, но дишането му беше все още затруднено.

Пред погледа му се разкри невероятна бъркотия. Изстрели, пламъци, мъже и жени, втурнали се във всички посоки. Бидоните с напалм бяха разтоварени и без неговата помощ и камионът се върна за още. Джейсън се облегна на стената на една полуразрушена сграда и се опита да дойде на себе си. Невъзможно беше. Наоколо, изглежда, гъмжеше от дребни животни и той уби две, които се нахвърлиха отгоре му. По нищо друго не можеше да съди за естеството на битката.

Към него, залитайки, се приближаваше пириец с мургаво лице, което сега бе побеляло от болка и напрежение. Дясната му ръка, разкъсана и кървяща, висеше безжизнено до тялото му. Току-що бе намазана с хирургическа пяна. Оръжието си държеше в лявата ръка, а от него се полюшваше парче от задействащия го кабел. Джейсън си помисли, че човекът търси лекарска помощ. Но едва ли някога би могъл да бъде по-далеч от истината.

Пириецът стисна пистолета между зъбите си, а със здравата ръка хвана един бидон напалм и го обърна на една страна. След това отново взе пистолета в ръка и затъркаля с крак бидона пред себе си. Движенията му бяха бавни и непохватни, но той все още беше в строя.

Джейсън си проби път през забързаната тълпа и се наведе над бидона.

— Дай на мене. А ти ще прикриваш с пистолета си.

Човекът изтри с опакото на ръката потта от очите си и запремигва към Джейсън. Изглежда го позна. Усмихна се, но това по-скоро приличаше на болезнена гримаса, в която нямаше нищо весело.