Хари Харисън - Свят на смъртта III

Джейсън направи опит да се хвърли напред, но всичко свърши, преди да е направил и крачка.

Воинът имаше добри бойни рефлекси, но Мета — още по-добри. Той се изправи със струяща по брадичката му кръв, в ръката му се появи нож и той замахна коварно отдолу.

Мета го сграбчи с две ръце за китката и започна да я извива, като само внимаваше ножът да не я засегне. Спря едва когато ръката му се озова на гърба. Под съкрушителната й хватка ножът изпадна от безчувствените му пръсти. Можеше да мине и с това, но нали си беше пирийка…

Тя хвана ножа, преди да е докоснал земята, изправи се и го заби до дръжката в гърба му, острието потъна в гръдния му кош, премина през белия дроб и сърцето и моментално го умъртви. Като го пусна, той се строполи на земята и не мръдна повече.

Джейсън пак седна върху сандъка, като че ли неволно докосна с показалец кодовата пластинка и до ушите му долетя щракването на отварящата се ключалка. Няколко зяпачи бяха наблюдавали схватката и въздухът се изпълни с недоумяващи възгласи. Една жена се приближи с поклащаща се походка, вдигна ръката на мъжа и щом я пусна, тя падна безжизнено на земята.

— Мъртъв е! — рече тя недоумяващо и погледна Мета с удивление.

— Вие двамата, ей там! — извика Джейсън на собствения им „племенен“ език, който тълпата не разбираше. — Дръжте си оръжията под ръка и стойте наблизо. Ако наистина стане неудържимо, вътре има газови гранати, а и пистолетите ви са тук. Но ако ги използваме, ще ни се наложи или да изтребим цялото племе, или да ги вземем всичките в плен. Тъй че дайте да оставим това за краен случай.

Следван от двайсетина воини, Шанин си проби път през тълпата и погледна към мъртвеца с невярващи очи.

— Твоята ли уби този мъж със собствения му нож?

— Точно така, но той си е виновен. Заблъска я, започна кавгата и след това я нападна. Беше си чиста самоотбрана. Попитай когото искаш. — В потвърждение от тълпата се разнесе неясно мърморене.

Вождът изглеждаше по-скоро удивен, отколкото ядосан. Той извърна поглед от трупа към Мета, приближи се наперено към нея, хвана я за брадичката и започна да върти главата й ту наляво, ту надясно, докато я изучаваше. Джейсън видя как кокалчетата на пръстите й побеляват, но тя не изгуби самообладание.

— От кое племе е? — попита Шанин.

— Отдалеч, в планините, чак на север. Племе, наречено… пирийци. Много яки бойци.

— Никога не съм ги чувал — изсумтя Шанин. Като че ли енциклопедичните му познания изключваха тяхното съществуване. — Какъв тотем имат?

Какъв ли, наистина, зачуди се Джейсън. Само не плъх или невестулка. Какви животни бяха видели в планините?

— Орел — обяви той с по-голяма решителност, отколкото всъщност изпитваше. Веднъж беше видял птица, която приличаше на орел и кръжеше над високите планински върхове.

— Много силен тотем — рече Шанин, очевидно изпълнен с уважение. Той погледна към мъртвия и го подритна с крак. — Има мороп, няколко кожи. Не може да ги вземе жената…

И той лукаво погледна към Джейсън в очакване на отговор.

Този път отговорът беше лесен. Считани за собственост, жените не можеха да притежават нищо. А плячката се падаше на победителя. Само някой да каже, че динАлт не е щедър — особено що се отнася до моропи и употребявани кожи.

— Всичките му неща са твои, Шанин, разбира се. Така е най-правилно. И през ум не би ми минало да ги взема, никога! А довечера ще натупам тази жена за постъпката й.

Това беше верният отговор и Шанин прие плячката, все едно че му се полагаше. Тръгна си, но извика през рамо:

— Не ще да е бил добър боец, щом го е убила една жена. Но има двама братя.

Тези думи едва ли бяха казани току-така и Джейсън се замисли над значението им, докато тълпата се разпръсваше, отнасяйки убития. Мета и Гриф най-сетне качиха покривалото върху камачата и внесоха вътре всичките си вещи. Джейсън сам изтегли контейнера и после изпрати Гриф да завърже козите по-наблизо, до моропите. Убийството можеше да им навлече неприятности.

Така и стана, и то много по-бързо, отколкото Джейсън очакваше. Отвън се разнесе тупурдия и остър, пронизителен крясък и той се втурна към входа. Но схватката почти беше привършила, още преди да пристигне.

Шест момчета, навярно близки на загиналия, бяха решили да си отмъстят поне малко, като нападнат Гриф. Повечето бяха по-големи и по-едри от него и вероятно разчитаха на светкавична атака, побой и бързо оттегляне. Но сметките им излязоха доста криви.

Върху него се бяха нахвърлили трима, за да го държат здраво, докато останалите го пердашат. Двамата вече лежаха в безсъзнание на земята, тъй като Пирийското момче бе блъснало главите им една в друга и им бе спукало черепите, а третият се търкаляше от болка след ритник в слабините. Гриф бе затиснал с коляно врата на четвъртото момче и същевременно се мъчеше да счупи крака на петото, като го извиваше зад гърба му. Шестото се опитваше да се отскубне, ала Гриф посягаше към ножа си, за да му попречи да избяга.