Хари Харисън - Свят на смъртта III

— Нима няма да ни помогнеш? — запита го студено Мета.

— Колкото и да ми се иска, това общество тук е примитивно, управлява се от мъжете и такива неща просто не се правят. Моята работа ще си я върша далеч от чужди погледи в палатката, но не пред всички.

За щастие на преоблечените пришълци не пътуваха дълго, тъй като номадите стигнаха до целта си — един кладенец в пустинята, рано следобед. Изранен от седлото и скован, Джейсън се спусна на земята и закуцука в кръг, за да възстанови кръвообращението в изтръпналите си крака. Мета и Гриф прибираха и връзваха противящите се кози, което накара Джейсън да се поразходи из лагера, за да избяга от режещия й като кама поглед. Заинтригува го кладенецът — той се приближи да погледа и остана да помогне. Около него имаше само мъже и момчета — изглежда, съществуваше някаква сексуална забрана, свързана с водата. Това беше разбираемо, тъй като в тази полубезводна пустош водата беше толкова необходима за живота, колкото и умението да се ловува.

Местонахождението на кладенеца бе белязано с каменна пирамида и след като мъжете я отстраниха, пред тях се разкри капак от ковано желязо. Той беше покрит с дебел слой мас, за да не ръждясва, но на места камъните отгоре му бяха остъргали смазочния пласт и там започваха да се образуват окислени ивици. Когато махнаха капака, един от мъжете отново го намаза обилно и от двете страни.

Самият кладенец беше около метър широк, главозамайващо дълбок и облицован с толкова идеално издялани и подредени камъни, че се бяха слепили и без хоросан. Прастари, те бяха доста изтрити около гърлото и издълбани от многовековна употреба. На Джейсън му се прииска да узнае кои са били първоначалните строители на кладенеца.

Водата се вадеше по възможно най-примитивния начин — в шахтата му се спускаше желязно ведро, което след това се издърпваше отново с помощта на плетено кожено въже. Това можеше да се върши само от един човек, който заставаше разкрачен над кладенеца и дърпаше въжето ту с едната, ту с другата ръка. Работата беше уморителна и мъжете често се сменяха, като свободните в момента стояха настрани и разговаряха или носеха пълните мехове към камачите си. Джейсън изкара реда си и си тръгна бавно да види как върви работата.

Всички кози бяха завързани, а Мета и Гриф бяха издигнали желязното скеле на камачата и с всички сили се мъчеха да издърпат покривалото отгоре. Помощта на Джейсън се състоеше единствено в това, че измъкна заключения сандък изпод купчината съоръжения и седна отгоре му. Дрипавият кожен калъф прикриваше металния контейнер в него, чиято ключалка можеше да се отвори само с отпечатъците от пръстите на тримата. Джейсън подръпна двете струни на лютнята, която бе направил по подобие на видяния у жонгльора инструмент, и си затананика някаква песничка. Минаващият наблизо мъж спря да погледа как издигат камачата. В негово лице Джейсън разпозна един от ездачите, които ги бяха пресрещнали в началото, и реши да не му обръща внимание. Задрънка някакво подобие на пиянска космонавтска песен.

— Хубава, здрава жена, ама тъпа. Една камача не може да вдигне както трябва — неочаквано рече мъжът.

Джейсън нямаше никаква представа какво би трябвало да отговори, затова се задоволи с едно изсумтяване. Онзи не се отказваше, почесваше се по брадата и открито се възхищаваше от Мета.

— Трябва ми силна жена. Ще ти дам шест кози за нея.

Джейсън го виждаше, че не се възхищава само от силата й. Разработила се здравата, Мета бе свалила тежките си връхни кожи и със стройната си фигура изглеждаше много по-привлекателна от тантурестите и набити номадки. Косата й бе сресана, зъбите — здрави, а лицето — гладко, без никакви белези.

— Хич и не ти трябва — каза му Джейсън. — Спи до късно, яде много. Струва прекалено скъпо. Дванайсет кози съм платил за нея.

— Ще ти дам десет — заяви воинът, приближи се, сграбчи Мета за ръката и я дръпна с лице към себе си, за да я разгледа.

Джейсън изтръпна. Вероятно жените от племето бяха свикнали да се отнасят с тях като с робини, но не и Мета. Той очакваше тя да изригне, но за негова изненада само си дръпна ръката и отново се зае с работата си.

— Ела тук — извика Джейсън мъжа. — Ела да пийнем. Имам хубав ачадх.

Край. Воинът се разкрещя от гняв, защото му се съпротивляваше една нищо и никаква жена, и я удари по ухото с юмрук, а след това отново посегна да я дръпне към себе си.

От силата на неочаквания удар Мета се препъна и поклати глава. Но когато я дръпна повторно, тя не се възпротиви, ами се извърна светкавично и едновременно с това вдигна ръка. Коравият външен ръб на дланта й го улучи право в ларинкса, като почти го счупи и му отне гласа. Тя застана, сега вече готова за бой, а мъжът се преви на две, като кашляше дрезгаво и плюеше кръв.