Франсис Харт - Целувката на Саломи Джейн

— Имаш дяволски късмет, Мад! Открих, че откраднатият кон на съдията Бумпоинтър е избягал и се е събрал с твоите коне в корала. Взимай го и си спасен — никой не може да го надбяга от тая страна на щатската граница.

— Аз не съм конекрадец — мрачно отговори Мадисън.

— Никой не казва, че си, но ти ще си по-лош… ще си глупак… ако не го вземеш. Аз съм свидетел, че си го намерил между своите коне, аз ще кажа на съдията Бумпоинтър, че той е у тебе и като се спасиш, можеш да му го изпратиш обратно. Съдията ще бъде много щастлив да си го получи и така ще си оправите сметките. Та, ако си написал на Саломи Джейн, ела.

Мадисън Клей не се двоуми повече. Саломи Джейн можеше да се върне всеки миг — това щеше да бъде част от нейните „женски похвати“, — а той нямаше настроение да се срещне с нея пред трето лице. Затова сложи бележката на масата, хвърли бегъл поглед на къщата, която, както мрачно беше убеден, напускаше завинаги, след това отиде при вратата, метна се на откраднатия кон и препусна заедно със сродника си.

Но тази бележка остана недокосната на масата цяла седмица пред широко отворената врата. През горещите, безмълвни, празни дни в къщата нахълтаха листа, борови шишарки, птици и катерички, а нощем — плахи, спотайващисе същества, но нито денем, нито нощем стъпи там пак някой от семейство Клей. В окръга се разчу, че Клей избягал през границата в щата, за дъщеря му се вярваше, че се е присъединила към него на следния ден, а за къщата се предполагаше да е заключена. Тя беше настрана от главния път и малцина минаваха оттам. Гладуващият в корала добитък най-после събори оградата и се пръсна в гората. А една нощ по-силен от друг път порив на вятъра премина през къщата и духна бележката от масата на земята, където, попаднала в пукнатина на пода, тя бавно изгни.

Но при все че жилото на бащиния укор й бе така спестено, Саломи Джейн нямаше нужда от писмото, за да разбере какво се е случило. Защото, когато навлезе в гората в здрачната светлина на утрото тогава, тя видя фигурата на Дарт да се откъсва от сянката на един бор към нея. Непрестореният възглас на радост, изтръгнал се от нея, замря на устните й, когато можа да види лицето му на светло.

— Ти си ранен! — промълви тя и поривисто го хвана за ръката.

— Не — отговори той. — Но нямаше да имам нищо против, ако…

— Мислиш, че ме е било страх да се върна снощи, когато чух стрелбата, но аз се върнах — трескаво продължи тя. — Аз дотичах тук, когато чух двата изстрела, но теб те нямаше. Отидох в корала, но конят ти не беше там и си помислих, че си избягал.

— Наистина бях избягал — каза посърнало Дарт. — Аз убих човека, понеже мислех, че гони мен, и бях забравил, че съм преоблечен. Той пък ме е взел за баща ти.

— Да — радостно каза момичето, — той дебнеше татко, ти… ти го уби! — Тя пак възторжено го хвана за ръката.

Но той не се откликна. Може би имаше някои въпроси на честта, по които този конекрадец някак смътно съчувствуваше на баща й.

— Слушай — заговори Дарт мрачно, — хората мислят, че го е убил баща ти. Когато аз го направих — защото той стреля по мен пръв, — изтичах пак в корала, защото мислех, че може да ме подгонят. Направих пълен кръг около къщата и като се уверих, че той е бил съвсем сам и никой не ме гони, върнах се тука и съблякох палтото и шапката. После чух, когато приятелите му го намериха в гората и сега Знам, че са заподозрели баща ти. А след това друг човек мина през гората, докато аз се криех, и намери и прибра дрехите. — Той замълча, навъсено загледан в нея.

Ала всичко това беше непонятно за момичето.

— Татко щеше да му тегли куршума, ако не беше го направил ти — каза тя нетърпеливо, — не е ли все същото?

— Въпреки това — възрази три навъсено, — аз трябва да заема неговото място.

Тя не разбираше това, но се обърна към своя господар.

— Значи ти ще се върнеш с мен и ще му разкажеш всичко? — покорно попита тя.

— Да — отвърна Дарт.

Тя го хвана за ръка и двамата излязоха от гората заедно. Саломи Джейн предвиждаше хиляди затруднения, но най-главното бе това, че той не обичаше така, както обичаше тя. Ти нямаше да изложи щастието си на такива рискове.

Но напразни бяха етиката и героизмът. Когато излизаха от гората, те чуха тропота на галопиращи копита и едва успяха да се скрият, преди Мадисън Клей върху откраднатия кон на съдията Бумпоинтър да прелети край тях със своя сродник.

Саломи Джейн се обърна към любимия си…

И тука, като добродетелен съчинител на романи, бих могъл да спра и да оставя виновното буйно момиче, избягало с безчестния си възлюбен, осъдено до края на живота на позор и мъки, криворазбрано от престъпен, придирчив баща. Но аз съм изправен пред известни факти, върху които почива тази любовна история. Около месец след това на един от изправените като стражи борове бе закачена обява, съобщаваща, че имотът ще бъде продаден на публичен търг от госпожа Дарт, дъщеря на Мадисън Клей, на този, който даде най-висока цена, и беше съответно продаден. Още по-късно — подир десет години — летописецът, написал тези страници, посети едно „говедовъдно стопанство“ в Страната на синята трева, прочуто с отгледаните там ездитни коне. Казаха му, че собственикът бил „най-добрият познавач на коне в страната“.