Франсис Харт - Целувката на Саломи Джейн

— Ще му го кажа, когато го поведат него да го бесят; тогава ще го целуна, но не и преди това — живо отвърна младата дама.

Тази блестяща духовитост допадна на чувството за хумор на господин Клей и той се усмихна, ала въпреки това в следващия миг се навъси.

— Но тоя твой конекрадец след това избягал, ама това е съвсем друга работа — мрачно добави той.

Саломи Джейн остави ножа и вилицата си. Това положително беше нещо ново и променяше положението. Никога не беше помислила за това преди и колкото й да е странно, за първи път се заинтересува от този мъж.

— Избягал ли? — повтори тя. — Пуснали ли са го?

— Ами! — кратко отвърна баща й. — Изхлузил въжетата и като слизали по надолнището, се заковал на място, също като някой вакеро, хванал с ласото бик, и малко останало да смъкне от седлото тоя, дето водел неговия кон, и тогава се втурнал нагоре. Колко за това, с тоя кон на съдията Бумпоинтър, стига да е искал, могъл е да смъкне на колене и цялата потеря! И така им се пада. Вместо да го обесят там пред вратата или да му теглят куршума, щом са го видели; ама трябвало да го закарат пред целия комитет „за назидание“. Да им се не види и „назиданието“. Стига и туй назидание, кога някой изневиделица се натъкне на човек, обесен на дърво и надупчен с куршуми. Това е назидание и гой знае значението му. Кво друго искаш? А пък тоя Комитет за бдителност все се хваща и се държи за някоя дреболия в закона, дето уж презира. Да ти се повдигне! Ами че кога Джейк Майърс застреля втория мъж на старата ти леля Вини и аз причаках Джейк след това в Ореховата котловина, вързах ли го аз на коня му, за да го заведа при хижата на леля ти Вини „за назидание“, преди да го пречукам? Не! — рече той с погнуса. — Не! Аз само се въртях там из гората, уж само така, докато той излезе, и направо отидох с коня си при него и му рекох…

Но Саломи Джейн беше чувала тази история от баща си и преди. Дори и най-скъпите роднини могат да дотегнат с приказките си.

— Зная, татко — прекъсна го тя, — но тоя тук човек… тоя конекрадец… можал ли е гой да се отърве съвсем без нищо да му направят?

— Отървал се е и стига да не е толко глупав да продаде коня, може да си отърве кожата. Та, виждаш ли, няма що да ги разправяш такива за „умиращ“ непознат на Рюб. Той няма да го преглътне.

— Няма значение, татко — весело отвърна девойката, — аз пак ще го кажа и ще кажа нещо повече — ще му кажа, че ако гой също сполучи да избяга, аз ще се омъжа за него, разбра ли! Ама няма да го видиш ти Рюб да се излага на такава опасност, да се остави да го хванат, нито пък да избяга след това!

Мадисън Клей мрачно се усмихна, бутна назад стола си, стана, целуна небрежно дъщеря си по косата, взе двуцевната си пушка от ъгъла и излезе с мирната самарянска задача — да отиде при една крава, отелила се в далечното пасбище. Колкото и да беше благосклонен към ухажването на Рюбен от гледна точка на материалното му състояние, той си даваше сметка, че на момчето — уви! — липсваха някои качества, присъщи на семейство Клей. Това положително би било един вид неравна женитба.

Останала сама, Саломи Джейн дълго гледа каната за кафе, а после повика двете индианки, които й помагаха в домакинските задължения, за да приберат масата, докато самата тя се качи горе в своята стая да си оправи леглото. Тука, пред снимката на доста сериозен млад мъж с правилни черти — Рюбен Уотърс, — втъкната в рамката на прозореца, тя се замисли за вероятността да си постеле с упоритостта си това пословично легло, на което ще трябва сетне да легне. Саломи Джейн се усмихна на последната си шега за него и си я хареса като истински хуморист, сетне зърна собственото си хубаво лице в малкото огледалце и се усмихна пак. Но не беше ли забавно, че този конекрадец в края на краищата е успял да избяга? Божичко! Като си помисли как Рюбен ще чуе, че той е жив и се разхожда с нейната целувка на устните си! Тя отново се изсмя, малко по-замислено. И той беше й отвърнал на целувката като мъж, беше я притиснал здраво, така, че тя почти не можеше дъх да поеме, и това, когато след малко трябваше да го обесят! Саломи Джейн е била целувана и друг път насила, случайно или с изхитряне. В една местна безобидна игра с наказания, известна като „Хванаха ме“, мнозина бяха ламтели да „хванат“ Саломи Джейн за една сладка целувка, която тя винаги даваше, защото искаше да бъде честен играч. Никога не бяха я целували както този път… и никога нямаше да я целунат пак; и въпреки това този мъж беше жив! И колко странно — тя видя в огледалцето, че се изчервява!