Л. Хабърд - Врагът отвътре

И им връчи своя паспортна снимка.

Те я погледнаха с голяма сериозност. Джордж му я върна задно с документите. Любезно вдигна шапка.

— Можеш да разчиташ на нас да светим маслото на всеки, който пожелаеш — обеща той. Ралф вдигна шапка. Качиха се в полицейската кола и потеглиха.

Изведнъж осъзнах с шок какво бе направил този ужасен „бибип“ Хелър. Беше подкупил местната власт! Сега вече никой друг не можеше да припари до това място!

На мястото, което щеше да използва за гараж, старицата щеше да стреля с пушка. Край къщата заместник-шерифите също щяха да стрелят на месо.

Колко съвършено ужасно от страна на Хелър!

Няма да можем да припарим до ни едно от местата и да го саботираме.

Щом вземем пластината, ще трябва веднага да го очистим в Ню Йорк!

Да го „бибип“. Знаех си, че ще загазим, ако започне да изучава шпионаж. И ето какво стана!

Съдбата рядко е любезна. А когато започне да ти сервира неприятни неща, рядко знае кога да спре.

През остатъка от деня Хелър работи около къщата — главно проветряваше навън разни неща, провери дали печката работи — предполагам, защото зимата наближаваше. Изглежда му харесваше да е сред природата. Възхищаваше се от имела, чийто листа вече бяха започнали да почервеняват от нощ ния хлад. Качи се на един хълм и огледа местността. Изглежда го заинтересуваха някакви камънаци в района около къщата, защото слезе, разгъна взривни въжета и изравни със земята две малки възвишения, Той обожава да взривява разни неща!

Най-накрая постави и табела:

„Минаващите през частната собственост ще бъдат депортирани, а преди това застреляни. Не се поема отговорност за щети, нанесени от избухване на минни полета“

Откри място, където таксито можеше да прекоси реката и след малко пое още по-навътре в необитаемия район. Изведнъж се показа изоставената бензиностанция, само че отзад. Беше на същия стар път!

Старицата излезе и му отвори вратата на гаража.

Хелър влезе, насочи светлината върху себе си, след това върху таксито и за нула време всичко възвърна предишния си цвят.

Той излезе в двора и поправи вратата. Нацепи дърва на старицата, като мина един дезинтеграторен пистолет по цепениците, изпи чаша кафе, изслуша една реч какъв чудесен младеж бил и по здрач пое обратно към Ню Йорк.

Каквото и да правеше, напредваше с твърде големи крачки и твърде бързо!

При мен беше след полунощ. Тъкмо бях пропълзял до празното ми легло, порядъчно изтощен, когато на вратата се почука. Беше Фахт бей. Подаде ми един плик и си отиде.

Отворих го със сетни сили. Прочетох първите пет реда и рязко се изправих. Това беше очакваният доклад от Рат и Търб:

Имаме добри новини за теб. Ние сме в болницата. Направихме точно каквото ни каза. Веднага след пристигането ни в Ню Йорк си осигурихме от фалшификатора необходимите документи на делегати в ООН от Зимбабве. Сдобихме се с подходящи костюми. С тази дегизировка пристъпихме към изпълнение на задачата.

Отидохме в обозначената мишена, както ни бе заповядано.

Резервирахме си часове за две подходящи момичета и платихме необходимата сума, за която прилагаме квитанции.

Процедирайки по план, не отидохме в обозначените стаи, а се качихме директно на последния етаж.

Както предварително бяхме уведомени, вратата на стаята на обекта не беше заключена. В апартамента тичаше никой.

Влязохме и веднага се заехме с обискиране на стаите. Не пропуснахме ни един шкаф и долап. Обектът определено имаше много дрехи. Тъкмо приключвахме с обиска и възстановявахме каквото можем на предишното му място, когато вратата се отвори.

Висока жълта проститутка, около пет фута и десет инча, със сребрист лак на пръстите на краката и ръцете, с червен пеньоар, чиито краища се развяваха спокойно, а отдолу нямаше нищо, влезе.

Гореспоменатата жълта проститутка бе придружена от тъмнокожа проститутка, висока около пет фута и два инча, с червени нокти на пръстите на краката и ръцете, очевидно от таитянски произход, която имаше малка хавлия за ръце и черна коса.

Гореспоменатата жълтокожа възкликна: „Какво, по дяволите, да ви «бибип», правите в стаята на Хубавеца?“ Гласът не е записан и към сводката не се прилага запис.

Агент Търб, бидейки по-близо до вратата, се опита със стандартни средства да хване таитянката. Със стандартен пресечен удар с ръба на дланта, гореспоменатата таитянка счупи ръката на гореспоменатия агент Търб.