Л. Хабърд - Врагът отвътре

О, небеса!

Това стигаше да докара един мъж до ЛУДОСТ!

И през цялото време очите й бяха скромно сведени надолу.

Но какво правеше сега? Между всеки две удряния по тъпана тя вдигаше ръка към лицето си.

Повдигаше воала!

Малко по малко, хълбоците й започнаха да подскачат все повече и повече, едновременно с това повдигаше последователно едното стъпало, после другото. Започна да си тананика песен без думи в ритъма на тъпана.

Изведнъж, с вик, тя подскочи във въздуха!

Воалът падна.

Тя се наведе, хълбоците й подскачаха, подскачаха, коремът й се свиваше и отпускаше, дланите и ръцете й се виеха. Очите й не се откъсваха за миг от мен и пламтяха!

Беше СТРАХОТНА!

Никога преди не бях виждал такова лице!

Дъхът ми спря. Сърцето ми се качи в гърлото. Досега в живота си не съм бил толкова възбуден.

Започна да си вдига стъпалата по-високо. Тамбурата започна да бие по-диво. Заудря я последователно по дланта, и лакътя и после ИЗЧЕЗНА!

Скачаше през светлината на пламъка, преобръщаше се във въздуха, въртеше се, навеждаше се и се спираше — очите й горяха така, сякаш щяха да пробият дупки в мен!

Подскачаше високо във въздуха.

Политаше нагоре — с големи подскоци. Тъпанът биеше все по-бързо и по-бързо. Самата тя се въртеше и подскачаше все по-бързо и по-бързо. Беше като вихър на фона на жълто-оранжевия огън.

Никога досега не бях виждал такъв танц!

Собственото ми тяло започна да се извива в ритъм с нейното.

Изведнъж тя подскочи много високо, силно извика и се озова с кръстосани крака върху възглавницата си. Застана абсолютно неподвижно.

Но очите й ме пронизваха като два тлеещи въглена!

Не можех да овладея дишането си.

Тя посегна със светкавично движение и грабна лютнята. Притисна я до себе си. Изсвири един акорд.

Очите й пареха — впити в мен!

Запя с пулсиращ, наситен със страст глас:

Беше прекалено много! Викнах й:

— Не! Не! О, небеса, никога няма да те убия!

Това преля чашата. Твърде високо!

Тя се сви от страх. Втурна се към вратата с вик на уплаха и изчезна. Хукнах след нея. Късно. Вратата на стаята й бе залостена с метална решетка.

Седнах в дворчето, превит от неудовлетворена страст, потънал в угризения.

Останах там до изгрев слънце, без да свалям поглед от онази врата.

Тя не излезе.

На следващия ден бях като замаян. Мислех само за Утанч. Но мислите ми не бяха много ясни и подредени. Хрумнаха ми хиляди идеи как да привлека вниманието й и да се реванширам за уплахата, но отхвърлих всичко.

В оградата на личната й градина имаше малка дупка и аз прекарах цял следобед свит там, жадуващ да я зърна.

В късния следобед, когато захладня, тя се показа от вратата откъм градината. Беше облечена в бродирано наметало. Лицето й не бе забулено — не предполагаше, че я наблюдават. Беше толкова красива, че дъхът ми спря. Походката й, толкова лека, толкова спокойна, бе самата поезия.

Прибра се в стаята си.

През нощта напразно чаках в салона. Момчето не дойде да ме предупреди. Тя не се появи.

Бях неотлъчно там през цялата нощ, вслушвах се и в най-малките шумове.

Изтощен, заспах и сънувах ужасни кошмари, че тя е само сън.

Събудих се на следващия ден около обед. Не закусих почти нищо. Разходих се из двора. Влязох и опитах да се позанимавам с нещо, но беше невъзможно.

Към три пак излязох навън.

Гласове!

Идваха от нейната градина!

Бързо се промуших в малката дупка и надникнах.

Тя седеше в градината!

Не беше забулена. Изглеждаше страхотно. Беше облечена с друго наметало, но то се бе разтворило по невнимание. Отдолу се показваха сутиен и стегнати бикини. Краката и стомахът й бяха голи.

Очите ми до такава степен бяха залепнали като магнити за нея, че не забелязах двете момчета. Бяха седнали на тревата в краката й. Носеха къси броди-рани елечета и панталони. Блестяха от чистота. И двамата държаха на коленете си по една малка сребърна чаша.

Тя каза нещо, което не разбрах, но двамата се засмяха. Усмихната, тя безгрижно се облегна назад и се показа още от корема и вътрешната страна на едното бедро. Пресегна се. Наблизо имаше сребърен чайник и още една сребърна чаша върху сребърен поднос.

Тя грациозно взе чашата в едната тънка ръчица и чайника — в другата. Наля от чайника в чашата. След това се наведе и наля в двете чаши на коленете на момчетата.