Л. Хабърд - Врагът отвътре

Маймуноподобният беше изчезнал.

След известно време Роксентър въздъхна и напипа някакъв бутон отстрани на големия си стол. С бръмчене се затвориха завеси и закриха еднопосочното огледало. Той глътна последните пуканки, а след това пресуши и последните капки от козето Мляко.

— Страхотно нещо! — въздъхна. — Точно то е направило Ганди световен лидер.

Той отново се взря в значката ми.

— Инксуич, а? Добре, Инксуич, какво си направил, за да те повишат до фамилен шпионин? Това е много важен пост, Инксуич. Фамилиите наистина могат да бъдат големи „бибип“.

— Винаги съм бил един от вашите най-предани тайни агенти — казах аз и се възползвах от информацията ни за него. — Аз прикривах пукнатините във вашите връзки с И. Г. Барбен. Освен това прикривах тените връзки с шайката на Фаустино „Ласото“ Наркотичи. За какво е един таен агент, ако не за да прикрива връзки и пукнатини?

Той се заинтересува. Не рискувах много: той имаше стотици хиляди хора, които се потяха за него. Не можеше да се очаква, че познава дори една милионна част от персонала си.

— Преди това — казах аз, — подпомагах при нужда самата фамилия, но никога не съм искал да го споменавам. Даже бях част от състава на погребението и на леля Тиманта.

— Добре, добре — каза той. — Разбирам, че повишението ти е трябвало да стане отдавна.

— Но аз не идвам с празни ръце — казах. — Напоследък служа на вашите интереси като сенатски агент за Комитета по енергийните кризи на сенатор Туйдъл. И когато научих за повишението си, направих всичко възможно да събера всяко парченце информация за най-гнусното мошеничество, което някои може да си представи. Сенатор Туидъл беше напън но вбесен. Когато насочих вниманието му към него, той каза, че това е енергийната криза на века.

— Един от най-добрите ни хора — каза Роксентър — Благонадежден. Винаги се консултира с мен, преди да даде гласа си за нещо! Та каква е тая криза?

— Имам информация за заговор, който цели да въведе нов, евтин източник на енергия на тази пла нета, напълно независимо от вас и който ще бъде тотална конкуренция за вас.

Нищо наистина не беше стигнало до него. Пое ледните ми думи обаче достигнаха.

— За Бога! Инксуич, единствената добра конкуренция е мъртвата конкуренция!

— Амин — казах набожно в съответствие с катедралната атмосфера.

— Имаме хиляди патенти — каза той, — върху средства, които правят горивото по-ефективно. Изкупуваме ги и ги хвърляме в перманентно затворения файл. Защо тази нова разработка не е могла да влезе в съответните канали?

— Тя е по-подла, отколкото всяка друга — отговорих. — Прави горивото евтино като смет. А освен това ще имат монопол върху средството.

— Кой е този изобретател?

— Името е Джером Терънс Уистър.

— И той не може да бъде купен?

— Абсолютно съм сигурен, че не може.

— И не може да бъде затрит по начина, по който казват, че прапрадядо ми се отървал от Рудолф? В Английския канал, в тъмното?

— Опитахме с това.

Роксентър отиде до бюрото си. Червените лампи правеха лицето му доста зловещо. Той натисна никакъв бутон.

— Бери! Ела тук.

Бутна трона си, така че той се завъртя около оста ги към балкона. Погледна надолу към мен.

— Инксуич — каза той, — докато чакаме Бери, мога и да те посветя във фамилен шпионин. Вдигни дясната си ръка. Повтаряй след мен: Тържествено се заклевам да оползотворявам, подкрепям и поддържам свещени следните фамилни принципи …

Вдигнах дясната си ръка. Какво е още една клетва за един служител в Апарата? Повтарях след него.

— Първо. Конкуренцията задушава системата на свободните начинания. Второ. Светът трябва да продължи да вярва, че докато Д. Дж. Роксентър притежава всичко, няма опасност от деструктивни съперници. Трето. Правителствата трябва да продължават да разбират, че докато постъпват така, както Д. Дж. Гоксентър нареди, ще имат достатъчно конфликти. Четвърто. Банките трябва да продължават да знаят, че докато Д. Дж. Роксентър има изгода, никой друг няма значение. Пето. Ние сме за демокрация дотолкова, доколкото тя не препречва пътя на комунизма. Шесто. Населението трябва да бъде възпитавано в необходимостта от евтаназия, аборти на едро и да е съпричастно към собствения си хуманоцид. Седмо, само това, което е добро за Д. Дж. Роксентър, е добро за всеки. Осмо. Д. Дж. Роксентър е единственият член на фамилията, който има значение. И девето. Не се доверявай на никого. Тук и сега верноподанически се заклевам да се грижа тези принципи да бъдат натъпкани в главата на всеки, така че помогни ми, Роксентър.