Л. Хабърд - Врагът отвътре

Свалиха всичките ми дрехи, премериха температурата и кръвното ми налягане. Взеха проби ги слюнката ми и ги поставиха под микроскоп. Взеха кръвна проба и я изследваха.

По-старшият от двамата кимна и другият ме натъпка в нещо като остъклен шкаф. Изглежда пълнеха някакви бутилки.

— Хей — казах на горилата, — необходимо ли е всичко това?

— Слушай — каза той, — щом министър-председателят на Англия може да мине през него, без да протестира, значи и ти можеш!

Те бяха напълнили бутилките си. Натиснаха някакви копчета. Обля ме антисептик.

Излязох. Те хвърлиха дрехите вътре и също ги обляха.

Изправиха ме с дрехите пред един сушоар.

Веднаха след като се облякох, човекът-маймуна посочи следващата врата. Имаше стоманени зъби от двете страни, които очевидно можеха да се затварят мигновено.

Едно момиче седеше с крака върху бюрото и дъвчеше дъвка.

Разтюзнах мис Пийс от снимките по новините. Аха! Значи той използваше личен персонал за приветствените церемонии. Колко мъдро!

Маймуноподобният каза:

— Дотук е изчистен.

Тя свали краката си от бюрото. Отвори едно ниско чекмедже. Беше пълно с редици значки. Бяха огромни. На тях пишеше „Крал“, „Банкер“ и тем подобни в горната част, а под титлата имаше празни места, в която се попълваше името.

— О, „бибип“! — каза госпожица Пийс. — Нямам нито една значка „Нежелан гост“. Не искам той да мисли, че съм неефективна.

— Дай му която и да било — каза горилата. — Това мляко може да се вкисне, а аз вече закъснявам.

Тя взе „Победител в дерби“, но я остави. Взе „Наемен убиец на годината“ и я пусна. Двоумеше се.

— Бибип! Ако не сложа значка на тоя тип, той няма да знае с кого говори!

Обучението на Апарата си казва думата. С бърз Поглед забелязах „Таен оператор за повишение до фамилен шпионин“. Казах:

— От тези, които имате, това е единствената, която става. Не съм крал.

— Точно така — каза тя, като ме погледна. — Със сигурност не си крал.

— Може ли да побързате? — каза маймуноподобният. — Тия пуканки ще изстинат! Да не искате да си изгубя работата?

Тя грабна личната ми карта и надраска „Инксуич“ на значката с „Таен оператор за повишение до фамилен шпионин“. Забоде го в ревера ми и в мен.

Какъв човек трябваше да е тоя Роксентър, за да има толкова лоялен и отдаден персонал!

На другата страна на кабинета имаше сводеста черковна врата. Човекът-маймуна ме бутна през нея.

Намирах се в някаква огромна стая. Беше със сводест таван с височина на катедрала. Имаше ниши за светци, а под всеки светец гореше по една оброчна свещ. Всички статуи бяха на Делбърт Джон Роксентър. Имаше едно голямо бюро — по-точно олтар.

Той обаче не си седеше зад бюрото. Беше в златен трон и се взираше в някаква стена, която аз не виждах. Аха, помислих си, Делбърт Джон Роксентър е дълбоко замислен в търсене на разрешения на световните проблеми с могъщия си мозък.

Бутнаха ме навътре в стаята. И тогава разбрах какво гледаше. Беше еднопосочно огледало. От другата му страна имаше съблекалня и гримьорна на хористки. Те сваляха костюмите си и навличаха други, даже още по-разголени. Освен това ходеха до тоалетна.

Делбърт Джон Роксентър усети, че някой е влязъл в кабинета му. Той скочи напред, обърна се и се вторачи. Беше висок мъж над средна възраст с не много коса. Чертите му бяха съвсем в стила на един Роксентър — смесица между политик и гладен ястреб. Но беше трудно да се каже. Цялото осветление в катедралния офис беше червено.

— Не виждаш ли, че правя следобедната си закуска! — изръмжа той към нас.

— Донесох го — каза горилата, като протегна напред пуканките и козето мляко.

— Не биваше да влизаш тук, докато се концентрирам — каза Дълбърт Джон. Тогава видя и мен. Приближи се. Взря се в голямата значка.

— Ти още не си положил клетва — каза той, — но можеш да започнеш да чиракуваш така или иначе.

Той махна с ръка към еднопосочното огледало.

— Просто искам да се уверя, че никое от момичетата не е бременно. Мразя бебета. Ти, разбира се, си чувал за моите програми за абортите и избиването на пеленачета. Трябва да ограничаваме населението. Измет!

Той бързо забрави за мен. Седна и поднови внимателното изследване на вероятната бременност на чористките. Захвана се с козето мляко и пуканките.

Кабинетът очевидно беше успореден с гърба на театър и вероятно се закриваше от височината на театралния балкон. Наистина беше голям. От другата страна на катедралната стая имаше тераса, която гледаше към парковете и фада. Вратите му бяха от Стъкло, вероятно армирано.