Ървинг Уолъс - Документът „R“

Тайнън махна с ръка, сякаш да отхвърли думите на Адкок.

— Обикновено това първо проучване е съвсем елементарно. Искам елитна група, малка ударна сила, съставена от най-добрите ни агенти, подбрани за специално проучване, каквото се налага днес. Подбери ги, Хари, да бъдат такива, вещи, да изпипат както трябва такава първостепенна задача. Момчета, заслужаващи пълно доверие, абсолютно лоялни към своя директор. Искам Колинс да бъде проучен десет пъти по-цялостно, отколкото първия път.

— До каква степен да се разпрострем?

— Всичко. Проучете всеки един, свързан с него по което и да било време от живота му. Огледайте хубаво първата му жена, Хелън Колинс, или каквото е там името й сега. Поразтършувайте се около сина им. Надникнете и в живота на втората му жена, Карин Колинс, и тяхната прислужница. Пообиколете всичките му близки. Не пропускайте приятелите му, като например сенатор Хилърд. Не подминавайте никого.

Постепенно Адкок застана мирно.

— Ще бъде направено, шефе.

— Една седмица. Искам всичко да приключи в една седмица.

— Една седмица — повтори Адкок по войнишки.

— Добре. Следва Джон Мейнърд. Мисля, че нашият блестящ председател на Върховния съд може да премине също през по-подробно проучване. Зная, че такова е направено, преди да бъде утвърден, но това е било… било…

— Преди петнадесет години.

— Нека нашите момчета го проучат така, като че ли това никога не е вършено по-рано. Нека наблегнат по-силничко на приятелите му, враговете, близките, семейството му и контактите му през последните седем години. Искам всяка стъпка на Мейнърд, всяко изказване, всяко писмо, всяка парична вноска и цялата му дейност да бъдат проучени с увеличително стъкло. Ако Колинс излезе открито срещу нас, той ще ни навреди в Калифорния до известна степен, но не фатално. Ако Мейнърд обаче реши да се опълчи срещу нас, той може да ни унищожи. Желанието ми е да бъда напълно подготвен. Това е всичко, Хари, да бъда подготвен.

— Шефе — приближи до бюрото Адкок, — ако искате моето мнение, дори да открием нещо за Мейнърд, то няма да бъде достатъчно, за да го спрем, ако той реши да се противопостави на 35-та поправка.

— Това може да го дискредитира.

— Възможно е, но видяхте от анкетата колко го уважават.

— Знам. Все пак нека се опитаме да му открием нещичко и да се надяваме, че то ще му натежи достатъчно. — Тайнън се позамисли по въпроса. — Прав си, Хари. Лесно ще затрием Колинс. Мейнърд е нещо друго. Може доста да ни затрудни. — Той сякаш говореше на себе си. — Ако си подаде оставката, за да се изправи срещу нас, няма да го спре нищо. Ще върви с главата напред. — Лицето на Тайнън потъмня. — Тогава и ние трябва да тръгнем по същия начин. Или той, или ние. Има нещо…

Тайнън беше изпаднал в дълбок размисъл.

— Да, шефе? — Адкок се отзова веднага.

Тайнън прекъсна думите му с ръка.

— Това нещо се нуждае от по-дълбоко обмисляне, Хари, а също така и от пари, много пари.

— Президентът има средства…

— Не! — прекъсна го Тайнън. — Те са съвсем явни. Освен това, както ти казах по-рано, президентът не бива да бъде намесван. Ние трябва да вършим нашата работа, а той да обере плодовете. Необходими са ни тайни пари от източник, който не може да бъде проследен. — Внезапно той удари с юмрук дланта на другата си ръка. — За бога, Хари. Открих! — Възбуден от идеята си, Тайнън заобиколи креслото си, отпусна се в него и повика секретарката си по вътрешната уредба.

— Бет? Вдигни телефона… а, добре, намери ми папката на Доналд Редънбоу. Донеси ми я веднага.

Остави слушалката и се отпусна назад, отправил святкащ поглед към помощника си. Адкок беше напълно объркан.

— Но Редънбоу е под ключ в Люисбърг.

— Зная.

— Мислех, че търсехте много пари?

— Търся — ухили се Тайнън — и зная кой ги има и кой не ще каже дума за това. Ти само почакай, Хари, бъди търпелив и имай доверие на стария Върнън Т. Тайнън.

След няколко минути Бет се появи с папката.

— Това е само извлечение от случая. Имаме цялостни папки…

— Това ще свърши работа, Бет. Благодаря.

Когато той и Адкок останаха сами, Тайнън отвори папката и започна да прехвърля бегло страниците й. Спираше се тук и там, произнасяше гласно отделни думи, докато четеше.

— Редънбоу, Редънбоу… изнудване… да предаде парите в Майями Бийч според Хайлънд… никакви пари… след това съдебно дирене… виновен. Петнадесет години… хм, излежал е вече две години и осем месеца… да.

Затвори папката и погледна помощника си с израз на задоволство.