Дейвид Уингроув - Бялата планина

Понечи да я подаде на Ван, но Ван поклати глава.

— Знам какво е това, Ли Юан. Няма нужда да ми го показваш.

Ли Юан се разсмя изненадано. Какво беше това? Да не би Ван да си признаваше предателството?

С нещо като примирение Ван стана от стола, приближи се до двойната врата, отключи я и я разтвори. Махна с ръка и един прислужник веднага се приближи, понесъл голямо бяло лакирано ковчеже. Ван го взе и се обърна към танговете.

— Чудех се кога ли ще стигнеш до това — приближи се той на лакът разстояние от мястото, където седеше Ли Юан. — Ето, това го пазех за тебе. Що се отнася до предателя Сун, той намери покой. След като ми каза всичко, разбира се.

Ли Юан взе ковчежето. Сърцето му се блъскаше в гърдите.

Отвори го и ужасено се втренчи в него. Отвътре, сред червената коприна, в него се бе втренчил Хсиян Шао-ер. Очите му бяха като бледосиви подути луни на неестествено бялото лица, клепачите им — обърнати. И после бавно, много бавно, като насън устните му се раздвижиха:

— Простете… чие… хсия… признавам… предателството… си… и… ви… моля… да… не… наказвате… семейството… ми… заради… моята… подлост… и… недостойност… — отсечената глава трепна леко, после продължи; равният, почти дрезгав шепот сякаш беше гласът на самия камък: — Простете… им… чие… хсия… моля… ви… Простете… им…

Ли Юан вдигна очи и видя как неговият ужас се отразява във всички лица без едно. След това се разтрепери от погнуса и изпусна ковчежето. То падна, замразената глава се търкулна по дебелия килим и най-накрая спря, полегнала настрани, до стъпалото на Ван Со-леян. Тангът на Африка се наведе, вдигна я и я подаде на Ли Юан. Усмивката му беше като на озъбен труп.

— Това според мене си е твое, братовчеде — след което се разсмя; смехът му заизригва от него на талази. — Твое…

— Как се казваш?

— Кун Лао.

— А ти?

— Кун И-лун.

— Значи сте братя?

Деветгодишният И-лун поклати глава.

— Братовчеди — тихо отговори той. Все още не знаеше какво да мисли за този човек, който, въпреки че се държеше мило, беше облечен в униформата на танга.

Чен се облегна леко назад и се усмихна.

— Добре. Вие сте били приятели на Юе Хао, нали? Помогнали сте й, когато са дошли онези мъже, нали?

Забеляза как по-малкият, Лао, погледна към братовчед си и чак тогава кимна.

— Това е добре. Сигурно сте й спасили живота.

Забеляза как сведоха глави; как отново се спогледаха — все още не бяха сигурни за какво е всичко това.

— Сигурно ви е била много добра приятелка, за да направите това за нея, И-лун. Как стана така? Как се сприятелихте?

И-лун продължаваше да гледа надолу.

— Беше добра с нас — измънка той неохотно.

— Добра? — Чен се разсмя тихо, щом си спомни какво беше казал Кар за пазача, Лайден, и как тя сигурно му беше спасила живота. — Да, представям си. Но как се запознахте с нея?

Никакъв отговор. Опита друго.

— Хубава машина има. „Мед Рес мрежа — 6“. И аз искам да имам такава, а вие? Машина трепач. Странно обаче. Използвала я е, за да записва новини.

— Това беше нашият проект — обади се по-малкият, Лао, без да мисли, после пак млъкна.

— Проект? За училище, така ли?

И двете момчета кимнаха. И-лун отговори и за двамата:

— Тя ни помагаше за него. Винаги ни е помагала. Отделяше ни време. Не като другите. Всеки път, когато имахме проблем, можехме да отидем при нея.

Чен дълбоко си пое въздух.

— И затова я харесвахте, така ли?

Сега и двете момчета го гледаха със странно сериозни изражения на детските си лица.

— Тя беше забавна — обади се Лао замислено. — С нея не беше само работа. Тя го правеше така, че да е забавно. Превръщаше всичко в игра. Много научихме от нея, но тя не беше като учителите.

— Точно така — обади се И-лун вече по-въодушевено. — Те карат всичко да изглежда тъпо и безинтересно, но с нея всичко ставаше живо! Когато ни го обясняваше тя, всичко имаше смисъл.

— Смисъл? — Чен усети как стомахът му леко се свива. — Какво искаш да кажеш, И-лун? Какво ви говореше?

И-лун заби поглед в земята, сякаш усетил, че въпросът на Чен крие и някакво по-дълбоко значение.

— Нищо! — тросна се той.

— Нищо ли? — Чен се разсмя; знаеше, че ако натиска, няма нищо да постигне. — Вижте, просто ми е интересно, това е. Юе Хао е изчезнала и бихме искали да я намерим. Да й помогнем. Ако можем да разберем що за човек е.

— Издирвате ли я?

Чен се вгледа в двамата за момент, после се наведе. Реши да се опита да спечели доверието им.