Ф. Уилсън - Глим — глим

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ЕКСТ (Екстериор): Парадния вход на библиотеката — нощ

ПОГЛЕД ОТ НИСКО, от гледната точка на двамата мъже, когато вратите се отварят и се появява ГЛИМ-ГЛИМ, ЧУРУЛИКАЙКИ, пипалата му се гърчат. В едно от тях има лист хартия.

ЕКСТ: Камерата снима под друг ъгъл — гледната точка на Глим-Глим

ПОГЛЕД ОТ ВИСОКО към ЕЛИЪТ и КАРЛ, които заемат позиция за стрелба.

ЕЛИЪТ (През сълзи, разгневен) : Къде е Ейми? Какво си направил с нея?

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ЕКСТ: Камерата снима под друг ъгъл — гледната точка на Карл и Елиът

ПОГЛЕД от НИСКО към ГЛИМ-ГЛИМ. Едното пипало протяга листа ХАРТИЯ, докато останалите се мятат бясно, в недодялан опит да ги поканят вътре.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ЕКСТ: Елиът — отгоре, среден план

Изпаднал в яростен пристъп ЕЛИЪТ вдига пистолета и го насочва към камерата.

ЕЛИЪТ: Върни ми я!

Той стреля.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ЕКСТ: Камерата снима от друг ъгъл — Глим-Глим

Тялото на ГЛИМ-ГЛИМ отскача от удара на куршума.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ЕКСТ: Камерата снима под друг ъгъл — Елиът

ЕЛИЪТ стреля още два пъти.

ЕКСТ: Парадния вход на библиотеката — нощ

ГЛИМ-ГЛИМ отскача и залита горе на стълбите. Пипалата му увисват и той като че ли се свива в себе си, когато от десетина дупки започва да блика зеленикава течност. Най-накрая се срива на земята. КАМЕРАТА ПРОСЛЕДЯВА как се претъркулва по стълбите и пада бездиханен в краката на ЕЛИЪТ и КАРЛ. ЕЛИЪТ е ужасен. Той изпуска пистолета и поглежда към входа на библиотеката.

ЕЛИЪТ: Ейми!

Затичва се към стълбите. Поглеждайки за последен път мъртвото извънземно, КАРЛ тръгва след него.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Първия етаж на библиотеката — задния отдел — нощ

Светлината е мъждива, по затворените врати пробягват червени и зелени отблясъци. ЕЛИЪТ и КАРЛ нахлуват и заковават на място, а приглушените червени и зелени светлини проблясват по лицата им. По тях е изписано безмълвно страхопочитание.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Библиотеката — задния отдел — гледната точка на Елиът

Между два от рафтовете стои ярко осветено коледно дърво, обсипано с гирлянди и трепкащи светлинки. Пред него е застанала ЕЙМИ, притискайки едн кукла към гърдите си. Тя се обръща и грейва.

ЕЙМИ: Виж, тате!

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Елиът — среден план

ЕЛИЪТ (Шокиран, заекващ) : Ейми! Добре ли си? Какво…?

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Задния отдел на първия етаж на библиотеката — гледната точка на Елиът.

ЕЙМИ се хили, докато стои пред елхата.

ЕЙМИ: Тъкмо я включих. Глим-Глим я направи, за да покаже, че ни е приятел.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Елиът — среден план

ЕЛИЪТ преглъща конвулсивно и си поглежда чсовника, после пак поглежда елхата.

ЕЛИЪТ: Днес е 24-ти! Навечерието на Коледа! С всичко, което се случи, аз… ние…забравихме!

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Първия етаж на библиотеката — гледната точка на Елиът.

ЕЙМИ стои ухилена пред елхата.

ЕЙМИ: Глим-Глим не е забравил! Видяхте ли? Казах ви, че е приятел. (Проточва вратле, като че ли се опитва да надзърне зад тях) Къде е той, тате? Къде е моят приятел Глим-Глим?

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Елиът & Карл — среден план на двамата — нощ

ЕЛИЪТ заравя лице в двете си ръце. КАРЛ се опитва да каже нещо, но все още е прекалено смаян.

ЕЙМИ (Глас зад кадър) : Тате?

КАДЪРЪТ БАВНО СЕ РАЗМИВА В:

ЕКСТ: Първото стъпало към библиотеката

Камерата бавно СЕ ПРИБЛИЖАВА към неподвижните очертания на ГЛИМ-ГЛИМ, който лежи в локва тъмна зелена течност в дъното настълбищата. Зеленината му е започнала да посивява. Снегът се сипе отгоре му.

ЕЙМИ (Глас зад кадър) : Къде е Глим-Глим?

За момент камерата се спира върху мъртвото извънземно, после СЕ ПРИБЛИЖАВА към ЛИСТА, откъснат от детска тетрадка, на който с разкривени букви е изписано: „ВЕСЕЛА КОЛЕДА“, след което…

КАДЪРЪТ ПРИТЪМНЯВА.

© Ф. Пол Уилсън

© 2003 Константин Траев, превод от английски

F. Paul Wilson

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1761]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48

Игра на думи, на англ. FUNdamental (fun — забавление)

летален патоген — смъртоносен причинител