Ф. Уилсън - Глим — глим

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Библиотеката — предния отдел — нощ

Камерата е в задния отдел, насочена през отворената врата към предния отдел. В рамката на вратата се открояват ГЛИМ-ГЛИМ и ЕЙМИ, които гледат към камерата.

ЕЙМИ: Страхотно! Няма начин да не разберат, че си приятел като видят това!

Не можем да видим това, което те наблюдават.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Библиотеката — предния отдел — камерата снима под друг ъгъл — нощ

Ейми затваря вратата, а ГЛИМ-ГЛИМ й предлага лист хартия. ЕЙМИ го взима и започва да чете.

ЕЙМИ: Ей, почеркът ти става все по-добър, но… (Гласът й затихва)

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Поглед иззад рамото на Ейми

Виждаме бележката. Големи разкривени букви оформят следните думи: „МОЛЯ ДАЙТЕ КРЪВТА СЕГА?“

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Близък план на лицето на Ейми

Усмивката й угасва и тя вдига поглед към Глим-Глим.

ЕЙМИ: Е, да де, нали обещах?

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Глим-Глим — гледната точка на Ейми

ГЛИМ-ГЛИМ чурулика.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Близък план на лицето на Ейми

ЕЙМИ: И това ще спаси целия свят, а?

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Глим-Глим — гледната точк на Ейми

ГЛИМ-ГЛИМ пак чурулика.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Среден план на Ейми

ЕЙМИ (Нервно, с изписана по лицето болка) : Оооооо… добре. Но няма да ме боли, нали!

Едно пипало нежно я погалва по бузата.

КАДЪРЪТ СЕ РАЗМИВА ДО:

ИНТ: Мазето — леглото на Елиът — нощ

Разнася се слабо чуруликането на Глим-Глим и ЕЛИЪТ потръпва в съня си.

КАДЪРЪТ СЕ РАЗМИВА ДО:

ИНТ: Библиотеката — близък план на ръката на Ейми — нощ

Пипалото на ГЛИМ-ГЛИМ поставя една прозрачна, куха сфера, два инча в диаметър върху ръката на ЕЙМИ, в сгъвката на лакътя.

ЕЙМИ: Ауч!

БЪРЗО СЕ ПРЕХВЪРЛЯМЕ НА:

ИНТ: Мазето — Елиът в леглото си — нощ

Ейми (Глас зад кадър — отдалеч) : Ауч!

Очите на ЕЛИЪТ рязко се отварят. Той сяда в леглото и започва да се озърта в тъмнината.

ЕЛИЪТ: Ейми?

Той става и с препъване се доближава до леглото на Ейми. Когато не я намира в него, придобива разтревожен вид.

ЕЛИЪТ: Ейми?

Внезапно се разнася далечното ЧУРУЛИКАНЕ на ГЛИМ-ГЛИМ и той се хвърля към шахтата.

ЕЛИЪТ (Вече по-силно) : О, Боже! Ейми!

Той изтръгва предпазителя на шахтата от стената и се хвърля към откачената решетка.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Елиът при решетката — старничен поглед

ЕЛИЪТ протяга шия, за да погледне през решетката. Светлината от библиотеката се отразява в очите му.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Предната част на библиотеката — през решетката — гледната точка на Елиът — нощ

Виждаме ГЛИМ-ГЛИМ да се надвесва над ЕЙМИ, която е с гръб към нас. Сферата е прикрепена към ръката й. Сега тя е червена.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Ръката на Ейми — много близък план

Виждаме сферата, която е пълна до половината с кръв.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Елиът — през решетката — близък план

ЕЛИЪТ е изпълнен с безмълвен ужас

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Гледната точка на Глим-Глим

През решетката се вижда ужасеното лице на ЕЛИЪТ.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Предната част на библиотеката — двоен кадър

ГЛИМ-ГЛИМ вижда ЕЛИЪТ. Придвижвайки се с ЧУРУЛИКАНЕ, той се плъзва покрай ЕЙМИ към решетката. Докато вдига лист хартия от бюрото, пълната с кръв сфера се откача от ръката на ЕЙМИ и се разбива на пода.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Предната част на библиотеката — през решетката — гледната точка на Елиът

ГЛИМ-ГЛИМ приближава към решетката, ЧУРУЛИКА и размахва лист хартия, изпълва кадъра.

ИНТ: Мазето — нощ

Изпаднал в паника, Елиът сеобръща и се затичва към прозореца на мазето.

ЕЛИЪТ (Почти истерично) : То я е хванало! Боже мили, хванало я е!

КАРЛ се събужда и се изправя с олюляване.

КАРЛ: Какво? Кой е хванал…?

ЕЛИЪТ (Бори се с резето на прозорчето) : Онова Нещо! Онова чудовище! Хванало е Ейми!

КАРЛ дръпва ЕЛИЪТ настрани и го сграбчва за раменете.

КАРЛ: Можем да направим едно единствено нещо! Да изтрием грозното копеле от лицето на земята! Все още ли си на мнение, че е било нещастно стечение на обстоятелствата?

ЕЛИЪТ (Все така разтреперан) : Вече не! Дай ми оръжие! Трябва да я спася!

КАРЛ взима един от автоматичните пистолети и го подава на ЕЛИЪТ.

КАРЛ: Ето. А сега ми помогни да преместим тези щайги и ще…

ЕЛИЪТ: Не! Няма време за това! То й прави нещо! О, Боже! (Обръща се) Хайде!

Започва да се катери през прозореца на мазето.