Ф. Уилсън - Глим — глим

Докато звучат думите на Глим-Глим, камерата се ДВИЖИ над разхвърляното бюро, забавя, когато достига една КНИГА по КРАСНОПИС (и по-точно тази с методите на Палмър),където урокът показва няколко последователни свързващи се помежду сизаврънкулки. Малко по-нататък, в БЛИЗЪК ПЛАН спираме на едно пипало, стиснало молив, което се опитва да имитира урока — и изобщо не успява.

ГЛИМ-ГЛИМ: (Гласът продължава) : От най-голямо значение е те да започнат да ми вярват. Кръвоносната система на тримата е успяла да създаде антитела срещу вирус 6-квадрат-9. Ако ми дадат малко от своята кръв, мога да пресъздам техния имунитет и да спася тяхната раса. Ако ли не…

Миливът се чупи в пипалото на Глим-Глим с ТРЯСЪК. Докато пипалото се свива и разпуска ядно, ЪГЪЛЪТ се РАЗШИРЯВА. Стиснал записващия куб в пипалото си, ГЛИМ-ГЛИМ се отдалечава от бюрото (с ШУМОЛЯЩ звук), отправя се към прозореца на библиотеката и поглежда навън. На фона на ЧУРУЛИКАНЕТО му се чува:

ГЛИМ-ГЛИМ (Глас зад кадър с ехо) : Лична забележка: Местната луна изгрява и отново вали сняг. Напомня ми за дома. Отдавна не съм бил при своите малки, само че се опасявам, че никога повече не ще ги видя. Опитвам се да възпроизведа местната писменост, но почти безуспешно. Трябва да измисля друг начин — да открия някакъв символ, който да им покаже, че не им мисля злото. Трябва! Как ще понеса вината от загиването на цял един биологичен вид? Ще трябва да се самоунищожа!

КАДЪРЪТ СЕ РАЗМИВА ДО:

ИНТ: Мазето — нощ

Всичко е тихо. ЕЙМИ спи в леглото си. Когато от горния етаж се разнася слабо ЧУРУЛИКАНЕ, очите й се ококорват. Камерата я проследява как става и се мушва във вентилационната шахта.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Първия етаж на библиотеката — решетката — нощ

Лицето на ЕЙМИ се появява зад решетката. Тя поглежда нагоре.

ЕЙМИ: Здрасти!

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

Камерата снима под различен ъгъл — гледната точка на Ейми

ГЛИМ-ГЛИМ се придвижва с шумолене до решетката и държи в протегнатото си пипало лист хартия, а в едно от останалите три — учебника по краснопис. Листът е изписан с неразбираеми драскулки.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

Камерата снима под различен ъгъл — гледната точка на Глим-Глим

ЕЙМИ поглежда листа, после него през решетката.

ЕЙМИ: И ти наричаш това почерк?

ПИПАЛОТО НА ГЛИМ-ГЛИМ откача решетката и тя увисва на пантите си. Момиченцето изпълзява навън.

ЕЙМИ: Ела. Ще ти покажа. Имам само шестици по краснопис.

КАДЪРЪТ СЕ РАЗМИВА ДО:

ИНТ: Първия етаж на библиотеката — предния отдел — нощ

ЕЙМИ и ГЛИМ-ГЛИМ са седнали един до друг на бюрото

ЕЙМИ: Получава се страхотно! Ти ми посочваш и аз пиша.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Близък план на Ейми

ЕЙМИ: Дотук сме написали, че си от района на Оирон, заразата е била нещастна случайност и се нуждаеш от нашата помощ, за да направиш лекарство и да спасиш всички останали. Окей. Какво можем да направим за теб?

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Бюрото

Пипалото на ГЛИМ-ГЛИМ сочи буквите в учебника по краснопис.

ЕЙМИ: (Глас зад кадър) : К… Р… Ъ…

Тя спира да чете, когато пипалото спира на В.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Близък план на Ейми

ЕЙМИ: Имаш нужда от кръв? Колко? (Поглежда към бюрото) М… А… Л… К…

(Пак вдига поглед) Малко. Добре. Аз…мисля, че мога да ти помогна, но ще е нужно страшно много време за да убедя Карл и татко да дойдат тук. (Пак поглежда надолу към бюрото) Кажи… им… приятел. (Пак вдига поглед) Не. Няма да ти повярват. Трябва да им покажеш! Но как?

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Среден план. В кадър — Глим-Глим

ГЛИМ-ГЛИМ чурулика.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Близък план на ЕЙМИ

ЕЙМИ (Развълнувано) : Ей! Сетих се! Сетих се! Как можах да забравя! Чакай тук и ще ти донеса снимка, за да ти покажа!

Докато ЕЙМИ изскача навън, КАМЕРАТА се ПЛЪЗГА по смълчания ГЛИМ-ГЛИМ.

ЕКРАНЪТ ПОТЪМНЯВА

ЕКРАНЪТ ПРОСВЕТЛЯВА:

ИНТ: Мазето — ден

КАРЛ почиства един от пистолетите, а ЕЛИЪТ се мъчи с едно късовълново радио. И двамата поглеждат към тавана, ослушвайки се при звука от ШУМОЛЕНЕТО на Глим-Глим.

КАРЛ: Какви според теб ги върши цял ден?

ЕЛИЪТ: (Свива рамене) : Не знам, но сигурно е зает.

КАРЛ: Да бе. Вече излиза и влиза поне десетина пъти. Като че ли строи нещо.

ЕЛИЪТ (Потръпва) : Нямам намерение да проверявам какво, това е сигурно!

КАРЛ се смее.

КАДЪРЪТ СЕ РАЗМИВА ДО:

ИНТ: Мазето — нощ

Бърз поглед към мазето показва, че КАРЛ и ЕЛИЪТ спят, но леглото на ЕЙМИ е празно.