Ф. Уилсън - Глим — глим

ЗАДЕН ОТДЕЛ: От другата страна на стената и вратата са ГОЛЕМИТЕ РАФТОВЕ и няколко обемисти тежки, дъбови МАСИ ЗА ЧЕТЕНЕ.

Непретенциозен декор. Просто тухлена стена с бетонни стъпала, които водят към двойни врати. Прозорци на релси от двете страни на вратите; малко прозорче ниско вдясно на нивото на тротоара.

КАДЪРЪТ ПРОСВЕТЛЯВА:

ИНТ (интериор): Мазето на библиотеката — здрач

Докато ЗАГЛАВИЕТО НА ФИЛМА тече на фона на снимания под широк ъгъл ПОГЛЕД към мазето, чуваме ГЛАСЪТ на ГЛИМ-ГЛИМ (пронизително чуруликане, все едно, че глас на пуйка е записан на 33 и е пуснат на 79 оборота), който звучи приглушено някъде отзад. КАМЕРАТА СПИРА върху прозорчето и виждаме как КАРЛ, ЕЛИЪТ И ЕЙМИ се промъкват през него с краката напред и тупват на пода. Карл носи чувал. Явно бързат, но още по-явно се опитват да вдигат колкото се може по-малко шум. Явно им е студено, защото са се сгушили и потриват ръцете си една в друга.

ЕЛИЪТ (Духа в дланите си) : Топлина! Единственото топло място в града!

КАРЛ вади от чувала хляб, фъстъчено масло и сода в кутийки.

КАРЛ: Само дето онова нещо беше горе! Този път малко остана да ни забележи! (Кимвайки към Ейми) Помислих си, че тая празноглавата ще му каже „здрасти“!

ЕЙМИ се преструва, че не е чула забележката. КАМЕРАТА Я СЛЕДВА, докато тя се придвижва към отворената вентилационна шахта. ГЛАСЪТ НА ГЛИМ-ГЛИМ се усилва.

ЕЙМИ: Глим-Глим пак проговори.

КАРЛ и ЕЛИЪТ се приближават към нея.

КАРЛ (Към Елиът, с досада) : Много ти е шантаво хлапето, човече. Искам да кажа, откъде изобщо го измисли това галено име за подобно чудовише? Заради това нещо майка й…

ЕЛИЪТ (В погледа му се чете закана) Карл! (Към Ейми) Миличко, защо не отидеш до прозореца, да видиш дали Венера не е изгряла.

ЕЙМИ: Ама то има облаци.

ЕЛИЪТ: Може да са се разнесли. Върви да видиш.

ЕЛИЪТ я гледа бащински, докато тя изтичва до близката стена, покатерва се на една щайга и поглежда през четириъгълното прозорче до тавана. На стената до прозореца е закачена ЗВЕЗДНА КАРТА.

ЕЙМИ: Тате! Започна да вали сняг!

ЕЛИЪТ: (С пресилен ентусиазъм) : Чудесно, скъпа!

ПРЕКЪСВАНЕ:

ИНТ: Среден план. В кадъра са двамата.

ЕЛИЪТ и КАРЛ са се спречкали. Очевидно е, че се различават не само във възрастта. По отношение на интелекта и темперамента те са пълни противоположности. Събрала ги е случайността и те се опитват да се нагодят един към друг. Само че не им е никак лесно.

ЕЛИЪТ (Мрачно, с приглушен глас) : Тя все още не знае за майка си. И освен това ти казах…

КАРЛ (Избухва гневно) : Знам, че си ми казал Господин Колежански Учител! Само дето майка й е мъртва! Както и баща ми! Така че най-добре да свикне с тази мисъл!

ЕЛИЪТ: Много си печен, браво.

КАРЛ: Да, така съм възпитаван. Баща ми… (Гласът му секва — почти изхлипва) Уф, няма смисъл!

ЧУРУЛИКАНЕТО НА ГЛИМ-ГЛИМ се усилва. КАРЛ се взира с омраза в шахтата на климатика.

КАРЛ: Проклето същество! Ще си платиш за това!

ЕЛИЪТ: Може пък да е било нещастно стечение на обстоятелствата. То по-скоро се разби, отколкото се приземи.

КАРЛ: Нещастен случай — друг път! Какви още доказателства са ти необходими? Смаза целия град като мравуняк, после зарази всички ни с някакво пдобие на чума и ни наблюдаваше спокойно как измираме! Всички, които познавам, измряха за един уийкенд и аз не можах да сторя нищо , за да го предотвратя!

ЕЛИЪТ се завърта към шахтата, тъй като ЧУРУЛИКАНЕТО СЕ УСИЛВА.

ЕЛИЪТ: Де да можехме да разберем какво казва.

КАРЛ: Да бе! Като че ли ще се промени нещо. В скоро време ще останата само кучетата да го слушат какво казва.

Камерата СЕ ПРИБЛИЖАВА към шахтата. ГЛАСЪТ на ГЛИМ-ГЛИМ става все по-силен…

КАРТИНАТА СЕ РАЗМИВА В:

ИНТ: Първия етаж на библиотеката — предния отдел — здрач

Освтлениет е мъждиво и унило. Светлината идва от една настолна лампа на бюрото за записване (което в началото е извън кадър), която хвърля разкривени сенки наоколо. ЧУРУЛИКАНЕТО на ГЛИМ-ГЛИМ е много силно. Докато камерата НАПРЕДВА САНТИМЕТЪР ПО САНТИМЕТЪР по безбройните разпилени книги, които покриват пода и детските маси в предната част на библиотеката, се появява ЕДИН ГЛАС, КОЙТО ПРЕВЕЖДА чуруликането на Глим-Глим. Пред погледа ни минават анатомични атласи, учебници по биохимия, по медицина, Домашен справочник по медицина, хумористични сборици, Шекспир и тъй нататък. Камерата ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ ДВИЖИ по бюрото за записване под ъгъл, който надзърта над рамото на ГЛИМ-ГЛИМ (въпреки, че той няма рамо) по посока на бюрото, което е осветено от настолната лампа. По него също са разпилени книги. Виждаме едно пипало, увито около кристален куб, който излъчва пулсираща светлина. КАМЕРАТА СЕ ПРИБЛИЖАВА към куба.