Ървин Уелш - Порно

Лицето му някак се стяга. Сик Бой и аз: преди се навивахме един друг, но тогава си бяхме близки. Сега само си лазим по нервите.

— Да сме наясно, Спъ… Даниел. Върнах се заради бизнес перспективите: да правя филми, да движа този бар… Това — той прави широк пренебрежителен жест, — това е само началото.

— Не бих казал, че правенето на домашно порно и една огрухана кръчма в Лийт, са кой знае какви бизнес перспективи.

— Само не започвай — клати той глава. — Ти си шибан неудачник, приятелю. Само се виж! — Той се обръща към Али. — Погледни го! Съжалявам, Али, но не мога да не го кажа.

Али го поглежда, ама така ужасно мрачно, значи.

— Саймън, смятах, че сме приятели.

И копелето веднага прави това, което винаги е правил най-добре. Измества вината, оправдава се и в същото време прецаква другите.

— Виж, Али, върнах се тук и отвсякъде ме залива негативна енергия от неудачници. Просто не мога да работя така. Каквото и да кажа веднага ме поливат със студена вода. Приятели? Нали така наречените приятели трябва да те окуражават? — ехидно се подсмива той. После ме сочи обвиняващо. — Каза ли ти той, че беше тук оня ден? Първата ни среща от години?

Али, така да се каже, клати глава и ме пронизва с очи.

— Щях да ти… — опитвам се да обясня, но Сик Бой ме изпреварва.

— И какво ми се сервира? Няма „здрасти, Саймън, как си, от толкова време не сме се виждали“ — казва й копелето и разиграва жестоко обиден. — Не, не и от него. Влиза и веднага се пробва да ме цеди, няма и едно добър ден за начало!

Алисън отмята бретона си и ме поглежда.

— Вярно ли е, Дани?

И както в онези кошмарни моменти, когато си друсан и ти е кофти, виждаш как нещата се случват, още преди да са се случили. Точно така стана и сега, човече. Сякаш виждам себе си, как ставам с резки, отсечени движения, целият треперя като в старите черно-бели филми с лош монтаж и неестествена скорост. Виждам как устата ми се отваря и го соча с пръст, преди всичко наистина да се случи. И тогава, да, скачам и соча тоя гадняр и му казвам:

— Ти никога не си ми бил приятел, истински приятел, като Рентън!

Физиономията на Сик Бой се криви подигравателно, а долната му челюст изхвърча напред като чекмеджето на магазинерска каса.

— Какви ги плещиш! Копелето ни обра!

— Мен обаче не ме е обрал! — изкрещявам, удряйки се с пръст в гърдите.

Сик Бой млъква. Потъва в истинско гробовно мълчание, но продължава да ме фиксира. О, не, мамка му, издъних се. Изтървах се. Алисън също ме гледа. Два чифта опулени огромни очи, обвинително насочени към мен.

— Значи — процежда той, — ти си бил в комбина с него.

Копелето поглежда Али и тя свежда глава. Али е много добра в пазенето на тайни, но хич не я бива да лъже.

Не искам злите му прожектори да са насочени върху нея, затова изплювам камъчето.

— Не, не знаех нищо за това. Кълна се в живота на Али и Анди.

Зверският му поглед е още по-бесен, но той знае, че не го лъжа. Също знае, че има и още.

Предавам се, чегъртайки с нокти по подложката за бира.

— По-късно обаче получих пари. По пощата. Само моя дял, не повече.

Очите на Сик Бой продължават да дълбаят в мен и аз просто знам, че и да искам, не мога да излъжа, защото веднага ще усети.

— Пощенското клеймо беше от Лондон и пристигна след около три седмици откакто се бях върнал тук. Нямаше бележка. Оттогава нито съм го чувал, нито съм го виждал, но съм сигурен, че той ми ги беше изпратил, няма кой да е друг — казвам му. После викам, ама така, фукайки се. — Марк се погрижи за мен!

— Целия дял? — пита гадния котак, а очите му ще изскочат.

— До последното пени, човече — казвам му, ликувайки, значи и сядам обратно, защото ми е кофти. Али ме поглежда обвиняващо, но аз само вдигам рамене и тя пак забива глава в пода.

Личи си, че главата на Сик Бой направо се върти. Нещо като ония сфери с топките при тегленето на тиража от лотарията или жребия за Шотландската Купа. Изглежда истински засегнат, този път определено не разиграва постановки. Внезапно обаче копелето се ухилва с усмивка, която конкурира логото върху синята му „Лакоста“.

— Така ли? Голям келепир си видял, няма що. Уредил си си живота като гледам. Инвестирал си добре парите.

Али отново вдига глава и ме поглежда.

— Тези пари, когато взе онези неща за детето… били са от Марк Рентън?

Мълча.

Сик Бой гледа чашата си с уиски, вдига я и я пресушава, а после започва да почуква с нея по масата. Продължавам да седя като в някакъв шибан ступор.

— Така, точно така — ухилва ми се подигравателно той. — Нищо не си направил. И никога няма да направиш!