Ървин Уелш - Порно

Лари, както винаги, го е ударил хормонът. Гледа някакви малки момиченца пред един от блоковете и разправя:

— Трябва да запомня да намина насам след няколко години!

Момиченцата си пеят:

— Мистик Мег, Мистик Мег кажи, гаджето ми покажи!

А шибаният Лари буква по буква произнася името си:

— У-А-Й-Л-И!

— Майната ти, изрод извратен!

— Само се ебавам, Франк — хили се той.

— Тъпите ти шегички могат да ме ядосат — срязвам го. Надявам се, че копелето наистина се шегува. За негово собствено добро. Лари го разиграва готин небрежняр, но е зловредно копеле. Номерата му край нямат, поне докато не го огрее. Братята Доил го погнаха, когато една от сестрите глътна топката от него. Така стана сварката, че се заигра с мен и Дони. Разправя ми за гаджето, при което сме тръгнали.

— Шибаният му непрокопсаник, тоя Брайън Леджърууд. Обрал си крушите без да каже на никой. Просто, ей така, изпарил се един ден. Оставил жената и хлапето с всичките си дългове. Дългове на комар, значи.

— Не се прави така, просто не се прави — викам.

— Вярно — разправя Лари. — Жалко за гаджето. Готина мацка и така нататък. Но бизнесът си е бизнес. Какво да правиш? Разправят обаче, че хич не била от срамежливите. Мелани се казва — казва той по оня свой мазен начин. — Разправят оня, Тери Лосън, май той я оправял. Помниш ли го това копеле?

— Ъ-хъ… — викам, но се напрягам да свържа някаква физиономия с името, докато Лари тропа по вратата.

Отваря гаджето Мелани, наистина страхотно парче и си личи, че Лари е искрено впечатлен. Косата й е мокра, току-що мита, спускаща се на онези ми ти дълги къдри по жестоките й рамене. Облечена е със зелен пуловер с остро деколте и джинси, които сякаш е облякла в последния момент, за да отвори вратата. Без сутиен е и си личи, че Лари веднага го е отбелязал и сега се чуди, дали е с бикини или не.

— Виж, казах ти вече. Дълговете на Брайън нямат нищо общо с мен.

— Може ли да вляза, за да поговорим? — вика той. Да, сега се сещам, помня го Тери Лосън, двамата се знаем от хлапета. Около футбола.

Мелани скръства ръце.

— Няма за какво да говорим. Говори си с Брайън.

— Щях, вярвай ми, щях, само да знаех къде е — разправя Лари с онази шибана усмивка.

— Нямам представа къде може да е — казва му тя.

Точно в този момент някакво друго младо гадже, горе-долу на същата възраст, доста дребничка, с черна коса, изниква с дете в количка.

— Какво става, Мел? — пита тя.

— Мутри. Заради Брайън — отвръща тя. Дребното гадже с черната коса се обръща към мен:

— Брайън я заряза. Взе и нейните пари. Изобщо не го е виждала, това е истината. Мел няма нищо общо.

Просто вдигам рамене и й казвам, че не съм някаква шибана мутра, просто съм тук с Лари, защото го срещнах на улицата. Забелязвам малката жълта подутина под окото й. Питам я как се казва, тя вика Кейт и се разприказваме, докато Лари изнася шибаната си лекция на другата.

— Това са правилата на играта, скъпа. Вече знаеш. Като при семейните кредити. Домакинството като цяло, а не отделните членове погасяват задълженията.

Мелани се е спекла от шубе, но се опитва да не го показва. Кейт ме гледа с умоляващ поглед, сякаш иска да го спра. Дребното на Мелани ревва, защото си е изпуснало играчката, тя се навежда да я вземе и хваща погледа на мръсното копеле, което оглежда задника й. Но за нейна чест, тя го зяпа с твърд поглед.

— Ей, ей! За какво е този поглед? — казва Лари. — Аз съм на твоя страна, скъпа.

— Да, бе. Няма друг начин — вика тя, но гласът й издава страх. Дребната Кейт продължава да ме гледа и си мисля, що пък да не се пробвам, мина толкова време откакто… и тоя Лари, толкова е нагъл, че ми лази по нервите.

— Виж — викам му, — не е това начинът да се уредят нещата, Лари…

— Неприятно е, знам — казва Лари, такъв един самата благост, снижава глас, сякаш е подушил възможността. — Виж… не мога нищо да обещая, но ще поговоря с човека да ти даде малко повече време… — усмихва се той.

Мелани го зяпа и насилва кисела усмивка и измъчена благодарност.

— Знам, вината не е твоя, просто си вършиш работата…

Лари задържа погледа й за секунда и разправя:

— Вижте, що да не идем довечера да пийнем по едно малко и да обсъдим цивилизовано нещата?

— Не, благодаря — отвръща му тя. Веднага се намесвам.

— А ти, Кейт? Намери някой да гледа хлапето!

— Не мога — усмихва се тя. — Нямам пари!

— Аз съм старомоден — намигвам. — Не обичам гаджетата да плащат! Осем добре ли е?

— Ами, да… но…

— Къде живееш?