Ървин Уелш - Порно

Най-сетне намерквам приятелска физиономия да влиза в пъба, покрита с типичната си къдрава четина, но доста по-късо подстригана, отколкото бях привикнал и тяло, доста по-стегнато и слабо, отколкото бих повярвал. Последния път, когато видях този човек, бях убеден, че пропада в Тлъстия Ад. Но той явно бе разчел знаците и се бе шмугнал навреме в някакъв пряк път за спасение и отново бе излязъл по магистралата на Рай Елеганс. Това не е никой друг, а бившия популярен дилър на безалкохолни газирани питиета, най-добрия, който този град някога е раждал, Тери „Лимонадения“ Лосън, от малцината сотънски избраници. Тери е малко извън своята обичайна територия тук, но това не го прави по-малко желано присъствие. Той ме поздравява сърдечно и забелязвам, че и дрехите му са се променили към по-добро. Скъпо на вид кожено яке, черно-бяла Лакоста с емблема Кунз Парк Ф.К., макар и ефекта да се дънеше донякъде от джинси менте Калвин Клайн и обувки Тимбърленд. Правя мислена отметка да повдигна въпроса по-късно. Черпя го едно пиене и отваряме приказка за миналите времена. После Тери ми разказва с какво се е захванал. Звучи интригуващо…

— …и са адски навити. Тия гаджета са направо пожар. Страшна тръпка. Не е за вярване. Записваме сцените и шоуто е готово. Вече пускаме и обяви за продажби из порно-списанията. В началото записите си бяха доста суровички, грубовата работа, значи, но вече надобряваме, развиваме се, така да се каже. Едно от приятелчетата е гъсто с пичове от Нидри, които имат всички джаджи, както си трябва, за обработка на записите. И това е само началото. Друг от тайфата пък се е заел да прави платен сайт и така. Заеби ония глупости, дето бизнесът крепял Интернет. Не е вярно. Порното създаде Интернет.

— Звучи яко — кимам и освежавам питиетата. — Доста си напреднал с материала, Тери, приятелю.

— Така е. И аз също се изявявам пред камерата. Знаеш ме как съм, винаги съм си падал по пичките, а какво лошо да изкараш малко мангизи без много зор. Има и много нови свежи таланти, които напират. Солта на живота, дето се вика — пуска тарикатска усмивка той и целият грее от ентусиазъм.

— Точно твоята игра, пич — отбелязвам и си мисля, че е само въпрос на време преди Тери, дори и по своя недодялан начин, да влезе в индустрията.

Тери вкарва още едно и решавам, че Мо ще се справи сама и минавам от по-удобната страна на бара, като преди това слагам на бара две големи брендита и две коли. Скоро Тери вече развива темата колко е велико, че съм се върнал и как с моите връзки в индустрията е крайно време да завъртим нещо заедно. Разбира се, надушвам уловката от сто километра.

— Лошото е — кокори очи той, — че ни изхвърлиха от предишното място и се чудех дали не може да се прехвърлим тук, при теб, за малко.

Прелюбопитно. Сещам се за голямото помещение на горния етаж. Там има бар, но в момента не се ползва.

— Какво пък, от опит не боли, а, Тери? — усмихвам се.

— Ъ-ъ, какво ще кажеш за малка проба още тази вечер — пита Тери колебливо.

Прехвърлям идеята в главата си между две тупвания на сърцето и кимам бавно:

— Няма време, което да е по-добро от настоящето.

Лимонадения ме плясва дружески по рамото.

— Сик Бой, наистина е велико, че се върна. Ти си като струя от положителна енергия, приятел. Аман от тия мрънкащи чекиджии в този град, дето ти убиват мерака. Тия мръсни копелета не си мърдат и пръста, а като се пробваш да направиш нещо, веднага ти обръщат гръб и започват да те плюят. Ти обаче не си от тях, пич, ти си истински навитак, братче! — Тери с леко извъртане прави танцова стъпка към дансинга, вади GSM-а си и започва да набира.

Като наближава времето за затваряне, започвам решителни опити да изкарам малките дрисльовци около джубокса през вратата.

— МОЛЯ, ДОВЪРШВАЙТЕ ПИТИЕТАТА СИ, ДАМИ И ГОСПОДА! — пронизително се цепя през бара и някои от дъртаците се затътрят навън. Тери още здраво е захапал GSM-а. Обаче малките копеленца създават проблем. Онзи дребен нагляр, дето му викат Филип, истински вреден тип с безброй пръстени и на двете ръце, веднага се е усетил, че нещо се готви. И оня, едрия Къртис, неговия заекващ малоумен приятел, с когото видях Мърфи да говори на излизане. Лика прилика, няма що.

Отварям вратата и им кимам. Докато се изнизват, копелето Филип ме пита:

— Не може ли да останем, а, Сик Бой? — Малките му тесни като процепи очички святкат, златният зъб блести. — Чух ви да си говорите с Тери Лимонадения — ухилва се той нагло и настъпателно.

— Не може. Събрание на масонската ложа, приятел! — казвам и избутвам кльощавия му задник на улицата. Кретеноидното му другарче се изнизва след него, а останалите ги последват.