Ървин Уелш - Порно

— За мен — не, благодаря — отклонява питието Лорън.

— Хайде де, само една малка глътчица — настоява Тери.

— Тери — казва Саймън с цялата си сериозност. — Тук да не ти е шибаната армия. Освен, ако не са сменили английския, думичката „не“ в най-общ смисъл значи „не“. — Обръщайки се към Лорън, той пита загрижено — Мога ли да предложа нещо друго? — Той събира ръце и ги доближава до гърдите си, а веждите му се повдигат нагоре. Очите му са широко отворени, съсредоточени и съкрушително искрени.

— Нищо, благодаря — отвръща сковано Лорън, отстоявайки своето, но съм сигурна, че забелязвам лека усмивчица, която играе около устните й.

Питиетата се леят и скоро всички сме увлечени в разговор. Джина сякаш още се колебае в отношението си към мен, макар явно да привиква с присъствието ми, тъй като враждебните погледи малко са намалели. Останалите са приятелски настроени, особено Мелани. Тя ми разказва за сина си и кошмарната история за дълговете, които й натресло старото й гадже. После се заслушваме в разговора на Саймън (или „Сик Бой“, както Тери често го нарича, а той реагира сякаш някой чегърта с нокти по стъкло) с Раб. Уискито ги е хванало и те раздуват как искат да направят порно филм.

— Ако ви трябва продуцент, аз съм човекът, когото търсите. В Лондон бях в бранша — обяснява Саймън. — Видео, стриптийз. Трябва да се правят пари.

Раб кима с одобрение за ужас на Лорън. Тя бе променила решението си относно питието и вече обръщаше с лекота двойните водки и опъваше от джойнта, който се предаваше от ръка на ръка.

— Порното винаги изглежда по-добре на видео — настоява Раб, — поне хард-порното. Губиш обаче артистичното докосване. Като при видео филмите и голямото кино.

— Да-а-а — подхваща Саймън. — Страшно ми се иска да направя един истински порно филм. От старата школа, филм-филм. С чисто еротична част, но и с разширени хард-сцени, записани на видео и вмъкнати във филма. Като онзи, Трафик на хора. Там използваха дигитално видео, супер 16 и 32 мм., доколкото си спомням.

Раб е направо пиян от уискито и от идеята.

— Вярно, можеш да си правиш каквото искаш при монтажа. По-важното е да се направи не някакво евтино долнопробно чекиджийско видео, а сериозен порнографски филм с велик сценарий, приличен бюджет и разумна производствена цена. Филм, който да влезе в канона на големите в жанра.

Лорън поглежда свирепо Раб. Физиономията й е обладана от бяс.

— Големите в жанра! Великите филми! Боклуци, които експлоатират жените, опирайки се на най-низките инстинкти у… — тя се оглежда наоколо и среща похотливия поглед на Тери, — …хората.

Тери поклаща глава и казва нещо за Спайс Гърлс, или за някакви други, не съм много сигурна, защото пиенето ме е хванало малко, а тревата е просто усмъртяваща. Лицата наоколо ми се въртят и само с мъчително усилие на волята успявам да ги докарам на фокус.

Раб защитава тезата си пред Лорън, гласът му направо гърми.

— Има велики филми в порно-жанра. Дълбоко гърло, Дяволът у Мис Джоунс… някои от филмите на Ръс Майер, все класика, все по-творчески и феминистки от повечето арт-боклуци… като… като… „Пианото“!

Последната вметка беше удар под кръста и дори през мъглата опиянението си виждам, че Лорън го е почувствала дори и физически. Тя се свива и за секунда си помислям, че ще припадне.

— Не можеш… просто не можеш… да наречеш такъв филм гаден, евтин боклук… — тя поглежда към Раб почти умоляващо, — …просто не можеш…

— Стига сме плямпали за филми, да се хващаме и да ги правим — подигравателно се подсмихва Раб. После се обръща към Лорън, която го гледа сякаш пред очите й това пияно момче се трансформира в чудовище. — Две години подред не съм направил едно нещо на кръст, само слушам целия този въздух под налягане. Гаджето ми чака дете. А какво съм направил аз? Искам да правя нещо!

Всичко ми е размазано, но кимам и ми се иска да извикам „Да, да, да!“, но Тери ме отнася, провиквайки се:

— Това е духът, Биръл! — тупа той Раб по гърба. — Трябва да действаш! — После ни оглежда и казва с патос. — Въпросът не е защо трябва да го направим, а какво още бихме могли да направим!

Крейг кима сковано, Урсула и Рони се хилят одобрително, а Саймън припява:

— Напълно си прав, Тери! — Той сочи приятеля си и добавя. — Този човек тук е гений! Винаги е бил и винаги ще бъде. И точка! — натъртва Сик Бой. После се обръща към Тери и казва с неподправено благоговение. — Тери богоравният! Бог си, Тери!

Той, разбира се, е пиян. Всички сме. Но аз не съм друсана и мотана само от джойнта и пиенето, а от разговора, компанията, самата идея за филм. Толкова ми харесва, толкова искам да съм част от този филм, че изобщо не ми пука кой какво мисли. Внезапно получавам просветление: това е истинската причина да съм в Единбург. Това е карма, съдба.