Ървин Уелш - Порно

…и на тридесет спирам. Усещам потта, която се стича от челото, пари очите ми и прокарвам език по устните си, за да усетя солта. После повтарям изпълнението на друг уред. Изкарвам на пътечката трийсет минути, варирайки скоростта от 10 км./ч. до 14 км./ч.

В съблекалнята свалям старите сиви потник и шорти и се мушвам под душа, започвайки с гореща, после топла, студена и накрая ледена вода. Стоя неподвижно и усещам как се зареждам отвътре, после излизам и почти припадам, дъхът ми секва в някакъв спазъм, но после е велико, аз съм отново цял и топъл, релаксиран и нащрек докато се обличам.

Виждам няколко момчета, които идват тук редовно. Никога не говорим, само си кимаме, регистрирайки присъствието си с кратко одобрение. Мъже, които са твърде заети, твърде концентрирани, за да си губят времето в приказки. Мъже с мисия. Незаменими мъже. Единствени и в центъра на нещата.

Или поне така ни се иска.

Беше тежък ден в сауната. Направих няколко масажа, последвани от „облекчаване“ и пратих по дяволите (любезно) един скапаняк, приличащ на Артър Скаргил, който искаше да му духам.

Боби ме дръпва настрани. Шкембето му се вири самодоволно изпод стегнатия пуловер.

— Виж, Ники, ти си много популярна тук сред пич… клиентите. Проблемът е, че понякога се налага да направиш нещо повече. Искам да кажа, като в случая с този клиент, с когото сте се спречкали. Това е Гордън Джонсън. Ъ-ъ, той е известна личност в този град, специален клиент, ако искаш — обяснява той, а аз съм прикована от косъмчетата, които се подават от ноздрите му и онзи нелепо маниерен начин, по който държи цигарата си.

— Какво казваш, Боби?

— Ще ми бъде много неприятно да те загубя, скъпа, но ако не се справяш с работата, ще се наложи.

Усещам как ми се сгадява, събирам пешкирите и ги набутвам в големия кош за пране.

— Чуваш ли ме?

Поглеждам го.

— Чувам те.

— Добре.

Вземам си палтото и тръгваме към града с Джейни. Мисля си колко ми е нужна тази работа и колко далеч бих отишла, за да я запазя. Това е проблемът със сексуалната работа, винаги опира до основното. Ако наистина искаш да разбереш как работи капитализма, заеби фабриката за карфици на Адам Смит, тук е мястото, където да се учиш. Джейни иска да си купи нови обувки от Уейвърли Маркет, но аз имам среща с останалите в един пъб в Саут Сайд.

Всички присъстват и съм изненадана, че Лорън е с Раб. Това е голям шок. Не мислех, че е способна да изпусне среднощното пиене на вино, лафа и ровенето из хладилника с новата си любима голяма сестра. Смятах, че на мен ми е отредена ролята на шантавата, злепоставяща, развратна леля в нейния живот. Имам чувството, че Лорън е тук с мисията да ме „спаси“ от безпътен живот. Колко отегчително. Момчето в пъба каза, че ще затварят и няма да оставят късни клиенти, затова Тери отиде да проучва онова място. После звънна по GSM-а и се натоварихме на няколко таксита. Лорън също идва, което ме заковава, особено след случката с Раб.

Новото свърталище е още по-долнопробен бар в Лийт. Влизаме, отново през странична врата, докато група тийнейджъри недоволно се изнизва с подмятания по наш адрес. Лорън се наежва. Вътре ни представят на пич с тен от солариум и коса зализана назад с гел. С тъмните си коси и вежди и кривящи се злобарски устни изражението му е по-брутално от това на Стивън Сегал. Той ни завежда на горния етаж, в друго помещение с бар по дължината на едната стена и няколко маси и столове. Мирише на застояло и влажно, като място, което не е използвано известно време.

— Този ангел е Ники — казва Тери, движейки ръце нагоре-надолу по гърба ми. Изглеждам го и той спира. — Само проверявах за крилца, скъпа, не може да не са ти пораснали… — След това се обръща към Лорън. — …а тази сладурана е Лорън. Старият ми приятел, Саймън — обяснява Тери и тупа здраво по гърба двойника на Стивън Сегал. После представя този Саймън на Раб, Джина, Мел, Урсула, Крейг и Рони.

Саймън отключва кепенците на бара и подред ни стиска ръка. Допирът му е стегнат и топъл, той изглежда дотолкова разтапящо искрен, че няма начин да не е постановка. Никога не бях виждала подобно изпълнение.

— Благодаря, че приехте поканата — казва той. — Радвам се да ви видя тук. Малцовото уиски е моята слабост. Ще бъде чест да споделите с мен това питие — казва той, наливайки Гленморандж по чашите. — Извинявам се за безпорядъка. Наскоро поех заведението, а преди мястото тук, горе се е използвало за склад на… Е, по-добре да не ви казвам на какво — подсмива се той, а Тери отвръща с усмивката на посветен, — но вече съм разчистил.