Ървин Уелш - Порно

— Може би — викам и гледам Лари, който се хили малоумно. Не мога да разбера какво толкова го кефи тоя шибаняк. Тъпото копеле започва да разправя виц.

— Значи, един бакалин от Фиф си седи в магазина и умира от студ. Отива копелето до печката да се топли и влиза някаква женица и му вика — „Това айршърски бекон ли е“?, а той й казва — „Не, само си топля ръцете“.

Ебати тъпия виц. Само Малки се смее. Нели се обръща и вика.

— Ако знаех кое е онова копеле, дето ликвидира педофила, мамка му, още сега щях да го черпя една голяма бира!

Странно, но от начина, по който го казва, ми се прищява да извикам: „Хайде, давай, бъркай се, че той е тук, точно пред теб!“. Но приятели или не, колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре. Продължавам да си мисля за Втората Награда. Ако пак е започнал да пие и се е разприказвал… Лари продължава да се хили, а мен ме хваща съклета и отивам в шибания кенеф да дръпна малко кока.

Когато се връщам и сядам, някой е взел още бири. Малки ми сочи халбата и вика:

— Това е за теб, Франк.

Кимам на копелето и отпивам, наблюдавайки Лари през ръба на чашата. Копелето ме е зяпнало и нещо се подхилва.

— Какво има, Лари? — питам го. Той вдига рамене.

— Нищо — отговаря.

Само седи и ме гледа, все едно разбира какво става в главата ми! Нели също е видял нещо нередно и докато му бутам пакетчето с кока под масата пита:

— Какво става тук, а, Франк?

— Само седи и ме зяпа, все едно съм някакъв тъпак, значи — викам.

Лари вдига въпросително длани:

— Кво?

Нели присвива очи, а Малки се оглежда наоколо и спира поглед на бара, където пият Сенди Рей и Томи Фолдс. Около билярда има няколко дребни копеленца.

— Та какво се опитваш да кажеш, а, Лари? — питам.

— Нищо не съм казал, Франко — вика той, адски невинно. — Мисля за гола… — Той кима към екрана зад мен, където дават повторение на положението.

Викам си, хубаво, тоя път ще го оставя да му се размине, ама трябва много да внимава копелето.

— Добре, ама да престанеш да ме гледаш с тая тъпа усмивка като някой педал. Ако имаш нещо да ми казваш, казвай.

Лари вдига рамене и се обръща, а Нели се изнася към кенефите. Коката си я бива. Санди ми дава най-доброто. Смее ли да не е най-доброто, копеле.

— Твоето приятелче, Сик Бой, Франко… Ебати тариката, а? Мръсни филмчета и така нататък… — ухилва се пак Лари.

— Не споменавай името му в мое присъствие! Копелето опънал няколко космати путки на горния етаж на пъба и ми се дуе като холивудски продуцент. Като оня, Стивън Спилбърг или както там се казваше!

Нели се връща от кенефа и Малки го гледа и вика:

— Чий ред е да черпи?

Но Нели не му обръща внимание, защото като го гледаш, веднага се сещаш, че добре е дръпнал и сега му се приказва за всичко дето си е мислил по пътя до кенефа и обратно.

— Знаете ли какво се сетих? — вика той и сам си отговаря, преди друг да каже нещо. — Сетих се, че всички копелета тук сме били на топло — отпива яка глътка той. Малко подлива по синия си Бен Шърман, но не обръща внимание. Ебати нечистоплътния мърляч. Но всички се споглеждаме и кимаме.

— А сещате ли се кой не е лежал никога? Ти знаеш — поглежда ме той, — аз знам и ти знаеш — поглежда Малки. — И ти, знаеш! — казва на Лари, чието лице пак цъфва в шибана усмивка.

Сещам се за оня динозавър Лексо, просто първото име, което ми щуква е неговото, но Нели пак ме изненадва.

— Алек Доил! Колко е лежал? Година? Осемнайсет месеца? Нито ден не е лежал, това е истината! Копелето си живее живота!

Малки поглежда Нели адски сериозно.

— Какво искаш да кажеш? Опитваш се да изкараш Доил подлога, така ли? Смяташ, че порти на куките, така ли?

Нели гледа с онзи железен поглед.

— Само казвам, че копелето си живее живота, само това казвам.

Физиономията на Лари става сериозна.

— Грешиш, Нели — казва внимателно той.

— Мамка му, греша, ама друг път! — отвръща той, адски раздразнен.

Малки се обръща към мен и пита:

— А ти какво мислиш, Франк?

Оглеждам всички около масата, един по един ги поглеждам в очите, Нели и останалите.

— Доил винаги е бил точен. Не можеш да наричаш който ти падне подлога, освен ако не можеш да го докажеш. С факти. С железни шибани факти!

На Нели това не му допада, но копелето си трае. Виждам, че си наляга парцалите, но хич не се кефи, значи. Трябва да го внимавам, защото като нищо може да ми скочи, но аз съм подготвен, подготвен съм и то как, само да се пробва, мама му стара!

— Добре казано, Франк — вика Лари, кимайки някак гузно, — но и Нели има право, нали ме разбираш — казва той, взема пакетчето от Нели и тръгва към кенефа.