— Ти си откачил! Това е чиста проба пилеене на пари! Просто напиши чек директно на Пивоварни Тенетс.
Рентс се изправя и в стаята влизат Даян и Ники.
— Чух, че е спрял пиенето. Казват, че станал религиозен.
— Не мога да си го представя. Опитай в мисията или в подслона за бедни. Или из църквите. Тия религиозните алкохолици се събират на Скръбърс Клоуз, ако не се лъжа.
Трябва да призная, че Даян изглежда секси, макар очевидно да не е от класата на Ники (да се има предвид, че все пак излиза с Рентън).
— Изглеждате прекрасно, дами — усмихвам се. — Трябва да сме били добри момчета в предишния си живот, за да ги заслужим, а, приятел? — подсмихвам се на Рентс.
Рентън отвръща с леко измъчен поглед, отива до Даян и я целува.
— Готова ли си?
— Да — отвръща тя, двамата тръгват да излизат и аз се провиквам:
— Готова и навита. Сляп ли си Рентън?
Не получавам никакъв отговор. Даян очевидно изобщо не ме харесва и настройва Рентън срещу мен. Поглеждам Ники.
— Тия двамата май наистина са хлътнали — отбелязвам, опитвайки се да прозвуча доброжелателно.
— Боже мой! — театралничи тя. — Толкова са влюбени!
Почти се изкушавам да кажа — по-добре внимавай за приятелката си, дето се върти около тази студенокръвна слизеста северно-европейска змия! Но ми се струва някак малодушно, човек трябва да се държи лежерно. Ники страшно се е надула след новината за Кан, разнася се нагоре-надолу като примадона, държи се като ония, старовремските холивудски звезди. Това, разбира се, не остава незабелязано. Тери вече й вика Ники Фул-ъф-Шит. Тя толкова се е вживяла в ролята, че решава да се преоблече отново, показвайки ми някаква рокля в черно и синьо, която не съм виждал. В сравнение с предишната, тази е нищо особено, но аз пунтирам див ентусиазъм за да не останем тук цялата вечер. Междувременно тя не спира да дрънка за Кан.
— Господ знае кого ще срещнем!
Докато тя се пипка, успявам да се промъкна за секунда в стаята на Даян и да хвърля един поглед. Виждам папка с изписани листа за дипломната й работа и дори успявам да зачета малко:
…с настъпващия консуматорски синдром, секс-индустрията, както всички останали, претърпява тясна специализация. Макар да е истина, че още съществува връзка между бедността, наркотиците и проституцията по улиците, тя представлява много малка част от онова, което може да наречем най-голямата и разнородна индустрия в Обединеното Кралство. Въпреки това, нашите популярни представи за секс-труженичкшпе до голяма степен се формират от стереотипа на „тротоарните курви“.
На какво, мамка му, ги учат по наше време в този Университет?! Сигурно им дават дипломи по теория на курвалъка? Ако е така, да тичам да си взема почетната професура!
Най-сетне излизаме и отиваме в Сити Кафе. На влизане забелязвам Тери, който се опитва да заговори барманката — студентка. Явно тук е новото му свърталище. Тъкмо прошепвам на Ники да се измъкваме и да ходим в ЕН1, но тя не ме чува и Лосън ни намерква.
— Сики и Ники! — провиква се той и после се обръща към барманката. — Бев, на моя сметка — каквото и да поискат моите добри стари приятели — ухилва се той и сграбчва Ники за задника. — Твърд като камък, скъпа. Поддържаш форма, виждам! Всичко стегнато на шест!
— Всъщност, доста съм се измързеливила напоследък — казва тя с онзи кокетно ленив маниер. Какво си мисли, че прави, като го оставя да я опипва така? Сигурно ще го остави и да й го вкара — „М-м-м, каква стегната вагина! Да не си правила упражнения за таза, а?“. Поглеждам Тери с поглед, който означава: това е моето шибано гадже, Лосън, чекиджия нещастен! Той дори не ме забелязва.
— Нищо не подсказва, скъпа! Само искам да се просна на земята в обожание пред този великолепен задник! Така че, ако това копеле, което е извадило велик късмет — той благоволява да ми хвърли един кос поглед, — те разстройва с нещо, знаеш на кого да се обадиш!
Ники се усмихва, стиска ръцете на Тери и казва:
— Доколкото те познавам, Тери, сигурно ще искаш да направиш много повече?
— Напълно си права. Като стана въпрос, какво ще кажете да направим малко порно снимки? Бях за последно в болницата и всичко ми е наред.
— И трипера ли? — бъзикам го.
— Така че съм готов, изпълнен с желание и напълно пригоден — добавя той, отново без да ми обръща никакво внимание.
— Тери, моментът е кофти — казвам и обяснявам за Нюз и как искам да го карам по-леко в пъба, докато не излезе филма.
— Тогава да го направим в моя апартамент… Но да пием за Кан. Голям удар! Радвам се за вас — усмихва се той така, че тръпки ме побиват. После слага ръка на рамото ми. — Съжалявам, че се вързах така преди, приятел. Малко завиждам. Но не можеш да се зъбиш на успеха на стар приятел!
Читать дальше