— Виж — казвам й. — Стига си ревала, хайде… Не исках да кажа такова нещо — разправям и отивам да я прегърна. — Просто много хора ме мразят, разбираш ли? Копелетата говорят зад гърба ми и така нататък… и получавах, значи, едни такива, разни неща по пощата… Не им давай повод, значи… Само това исках да кажа… Не им давай оръжие срещу мен, нищо повече…
А тя се свива в мен и казва:
— Никой няма да чуе лошо за теб от мен, Франк. Защото ти се държиш добре с мен. Никога не си ме удрял. Само, моля те, моля те, не ме плаши така, Франк… Той правеше така, а аз не мога да живея по този начин, Франк… Ти не си като него, Франк… Той е боклук…
Аз притискам главата й към гърдите си.
— Няма нищо — казвам, но си мисля: изобщо не ме познаваш, моето момиче, изобщо! Главата обаче почва да ме стяга, а сърцето да прескача. Мисля за всички тях: Втората Награда с развинтената си уста, Лексо, онова копеле Рентън и шибания Мърляв Мърфи. Копелето извади късмет, че наистина не го довърших. Но не е късно. Такъв номер да ми изиграе! Тъпо парче. Направо извади късмет! Копелето обаче знае за Чизи! Ще трябва да го намеря и да му избия тия глупости от главата. Като сме стари приятели си мисли, че ще му се размине, ама — не!
Няма милост за такива като него!
Няма и начин да се върна на топло. Просто няма да го бъде! Само трябва да внимавам. Човек се шашка понякога без причина, но аз ги усещам, усещам ги как пълзят към мен и кръгът се стеснява! Галя Кейт по косата, но шапката започва да ме стяга и не отговарям какво може да направя. Затова я бутам настрани и й казвам, че отивам да гледам мача.
— Добре… — вика тя и гледа към телевизора, все едно иска да каже, че мога да го гледам и тук.
Кимам към екрана.
— По-гот е с момчетата в пъба. По-има някаква шибана атмосфера!
Тя се замисля и казва:
— Добре, Франк, ще ти се отрази добре, иди, Франк! По-добре да излезеш малко, отколкото само да седиш на този фотьойл!
Опитвам се да разбера какво намеква, значи. Може и да изглежда съмнително, че стоя само вкъщи, но оня дребния, Филип, обра днес един апартамент, дето го бях пратил, в Брантън, значи. Възнаградих го с още два от неговите пръстени, копеленцето малко. Но трябва да изляза, не мога повече. А тя само гледа да ме изръчка навън, кучката. Тя не може да излезе заради детето, но пък може да си извика някой вкъщи!
— А ти? Ще го караш кротко и тихо в къщи?
— Да.
— Никой ли няма да идва? Шибаната Рона, например?
— Не.
— Няма ли да викнеш онази, Мелани, а? Тя само виси из Лийт.
— Не, ще си стоя и ще си чета книжка — вика тя и ми показва някаква си книга.
Щяла да чете книги! Пълни боклуци, само объркват главите на копелетата.
— Значи никой няма да каниш, така ли?
— Не.
— Добре, доскоро! — разправям, мятам си якето и излизам през външната врата в студения коридор. Вярно, никой не се качва нагоре. Но копелетата като Сик Бой са ми прозрачни! Само ще подхвърли на шибаната Мелани — „Скъпа, нали имаш някои хубави приятелки, дето много си падат да се изчукат пред камера…“.
МАМКА МУ!
Прасвам юмрук в стената на стълбището…
Копелето си знае какво ще последва… Само да се пробва!
По пътя към пъба гледам тая кучка Джун да върви по Уок и пресичам, все едно я следя, значи. Ще й дам една ограничителна заповед! Нагла тъпачка! Да не съм се приближавал на по-малко от двайсет и пет ярда от тая кранта! Не ща нищо от нея, само да й кажа, че всичко стана заради Мърфи и Сик Бой, но като ме вижда кучката побягва надолу по улицата! Викам й да спре да й обясня, че тия двамата объркаха работата, но тъпата путка търчи като откачена! Скапана малоумница! Майната й!
Звъня телефони по GSM-а и напомням на копелетата да дойдат. Нели и Лари. Сигурен съм, че Малки е вече там и се налива на бара. Малки, пияндурника му с пияндурник. Така се и оказва — Малки отдавна е там и не след дълго пристигат и другите двама. Кофтито е, че и тук атмосферата е такава. Всички те гледат сякаш искат да кажат — „Да, знам те, копеле, много добре те познавам!“. И това са все приятели, така наречените приятели.
Гледаме мача на Хибс по Скай. Напоследък са станали много добри. Дзители прави страхотен хеттрик. Три на нула. Прекалено лесно!
Всички още плямпат за Чизи, значи, педофилът гаден. Седя и само се моля да сменят темата, но в същото време се и кефя.
— Бас държа, че е някой от младите копеленца, оня дето му е видял сметката. От тия с пръстените — казва Малки. — Звяра сигурно се е пробвал да опъне някой от тях навремето като е бил малък, ама пичът сега е пораснал, станал е як и тряс! Поеми го, педофил мръсен!
Читать дальше