Ървин Уелш - Порно

Кейт се прибира. Прави чай, слага детето да спи и си измива косата. Сега пък я суши със сешоар. Не мога да разбера за какво е целия масраф, след като си остава вкъщи. Може би се приготвя за утре, за шибаната й работа в оня магазин за дрехи. Бас държа, че някое копеле от нейния магазин или от съседните вече й е хвърлило око. Някое отворено копеле, което се мисли за голямата работа. Някой красавец, майстор по тънката част като Сик Бой, копелета без всякаква съвест, които използват и после захвърлят гаджетата.

Поне тя не е хвърлила око на някой като него, да се надяваме! Това ме кара да се замисля.

— Спомняш ли си какво се случи първия път? Между мен и теб, значи?

Тя ме поглежда и спира сешоара.

— Какво имаш предвид? — пита тя.

— В леглото и така нататък? Сега вече ме гледа така, сякаш разбира какво имам предвид.

Значи мисли за това и така нататък.

— Това беше преди сума си време, Франко. Тъкмо те бяха пуснали навън. Няма никакво значение — разправя и се цупи леко.

— Сега наистина няма, но има значение какво знаят другите за това! Казала ли си на някой за тая работа?

Тя вади цигара и я пали.

— Какво… не, разбира се. Това е само между мен и теб. Не е чужда работа.

— Точно така — викам. — И не си казала на никого, нали?

— Не.

— Дори и на шибаната Евелин? — питам. Но преди да отговори казвам, — защото знам какво става като се съберат две жени. Само плямпат. Прав ли съм? Само си чешете езиците!

Това, значи, определено я кара да се замисли. Да внимава само да не лъже, че…

— Не и за това, Франк. Това е съвсем лично и беше преди толкова време. Дори и не се сещам за този случай.

О, значи, дори не се била сещала, значи! Дори не се била сещала, че две седмици не можех да го вдигна. Друг път!

— Значи не сте приказвали за това, с шибаната Евелин и онази, как й беше името, онази с косата…

— Рона — отегчено казва тя.

— Шибаната Рона! Искаш да кажеш, че не си говорите за гаджета, така ли? Това ли искаш да кажеш?

Очите й такива едни се ококорват, сякаш я хваща шубето. За какво толкова ще я е шубе, ако нищо не крие, значи?

— Да, говорим за гаджетата си, но не и за такива работи…

— Не и за какво?

— Не и за интимни работи, за това, което става в леглото.

Фиксирам я с поглед.

— Значи не си говорите как вървят работите в леглото, не и с приятелките, значи?

— Разбира се, че не… Какво има, Франк? Какво ти става? — пита тя.

Ще й кажа какво ми има и какво става!

— Добре де, значи помниш ли когато бяхме излезли заедно в Блек Суон, помниш ли? С Евелин и оная с косата… Как беше?

— Рона — вика тя, ама такава притеснена. — Но Фран…

Щраквам с пръсти.

— Рона, точно така. Така, значи оня дето преди ходеше с него, онова копеле дето му разбих чутурата, сещаш се, нали? — викам и очите й още повече се разширяват. — Спомням си като бяхме в Суон ти каза, че и без това не ставал в леглото, помниш ли?

— Франк, това е глупаво…

Соча я с пръст.

— Отговори на шибания въпрос! Каза ли го или не?

— Да… но беше само, защото… Защото се радвах, че съм се отървала от него! Защото вече имах теб!

Радвала се била, че имала мен! Радвала се, че се била отървала от него! Дръжки!

— Значи си го казала така само за ефект! Да впечатлиш мен и шибаните си приятелки.

— Да, точно така! — бърза да се радва кучката, все едно се е откачила.

Дори не се сеща, че се вътри още повече. Като всички ония копелета, дето не могат да си държат устата затворена и си го втъкват все по-здраво.

— Така! Значи не е истина, не е вярно, че не ставал в леглото! Бил е най-добрият! Бил е много по-добър от мен, значи! Такава ли била работата!

Тя още малко и ще ревне.

— Не… не… искам да кажа… няма значение какъв е бил в леглото, казах го, защото го мразя… защото се радвах, че съм се отървала. Няма никакво значение, какъв е бил в леглото…

Думите й ме карат леко да се захиля.

— Значи си го казала, защото всичко е приключило, защото работата вече се е разпърдяла, значи?

— Да!

Говори пълни глупости. Нещо не се връзва.

— А какво ще стане, ако ние си бием шута? Ако се разпърди работата? Ще разправяш за мен такива работи по всички пъбове в Лийт, така ли? Така ли?

— Не… не… Не е така…

Казвам й го направо.

— По-добре и не пробвай! Само една дума и от теб нищо няма да остане. Дори следа, че някога те е имало на този свят… Ясно!

Тя, да й го начукам, гледа към стаята на детето, после към мен. После ревва. Мисли си, че ще направя нещо на детето, все едно съм някой педофил, мамка му!