Ървин Уелш - Порно

— Нямаше да мога да се оправя без теб, Тери — казвам, доста впечатлен от великодушието му. — Много мило от твоя страна. Знаеш, всичко опира до пари. Ходенето в Кан струва цяло състояние, дори и за няколко дни. Но щом касата започне да се пълни, ще ти се издължа.

— Не се притеснявай. Имам една-две идейки междувременно. Раб също не е на зор. Говорих с него оня ден. Зает е с детето, Университета и така нататък.

— Как е Роберто? — питам.

— Изглежда добре. И с детето нещата вървят о’кей — обяснява Тери. — Не е за мен такъв живот обаче — ядосва се той. — Домашна скука. Веднъж се пробвах, цъ, не става.

— И при мен е така — съгласявам се. — Темпераментът не ми го позволява. Способен съм да поемам отговорност, всъщност с радост го правя на периоди, но не и за постоянно.

— Саймън всички ни е пързалял от време на време — изграчва самодоволно Ники. Пиенето явно я е ударило в главата заедно с шибаната трева, която пуши по цял ден. Пафка като за последно и после се чуди защо не е станала гимнастичка! — Но ние пак го обичаме.

— Е, понякога — отвръща Тери.

— Да. Защо е такъв? Защо манипулира хората? Мисля, че има нещо общо с това, че е израснал в къща с прекалено грижовни жени. Да, така е при италианците. Той е способен да събуди задрямалия майчински инстинкт у всяка жена — казва тя на висок глас.

Ники започва да ми лази по нервите. Няма две мнения по въпроса. Не знам, тази склонност към психоанализиране бързо омръзва. Бившата ми жена правеше същото и това известно време дори ми харесваше. Мислех, че наистина я е грижа. После стоплих, че го прави към всички, просто навик. В крайна сметка, тя беше еврейка от Хампстед със семейство, което работи в медиите, така че какво друго може да се очаква? Накрая не можех да понасям този й навик!

А сега и Ники жестоко ме дразни. Ето, започвам да си намирам причини да не съм с нея. Познавам опасните знаци. Заглеждам по-грозни, по-смачкани, по-малко грациозни и интелигентни гаджета, но съм им страшно навит. Осъзнавам, че е само въпрос на време преди да бия шута на Ники заради някоя, която ще намразя само след пет минути и ще се презирам за това. Но ще е някоя съвсем нова. Ники не е и толкова добра в леглото, колкото си мисли с тия нейни гимнастически дивотии. Едно — тя е мързелива кучка. Винаги заспива на минутата, излежава се по цял ден, типична шибана студентка, докато аз ставам с петлите. Никога не съм бил сънливец: два или три часа на нощ ме оправят идеално. Писнало ми е да се будя през нощта надървен и да трябва да чукам чувал с картофи.

Но тя изглежда толкова красива, защо тогава предпочитам да правя всичко друго в този момент, но не и да я заведа в къщи и да я изчукам? Минаха вече няколко месеца. Наситих ли й се? Толкова ли наистина е нисък прага ми на поносимост? Разбира се, че не. Ако това е случаят, аз съм обречен.

Отиваме у тях и тя ми пробутва да гледам разни снимки от онези почти чекиджийски мъжки списания, дето се нароиха толкова много вече, че не можеш да им направиш разликата. Тази, другата, бившата гимнастичка — Каролин Павит е на корицата. Същата, с която Ники е била приятелка, а сега й е фикс-идея.

— Ужасна е — казвам. — Всичко е само заради това, че е участвала на Олимпиадата, че я показват по телевизията и много пичове са й навити да я праснат. Трофеен тек, това е всичко!

— И ти би я изчукал. Ако сега влезе през тази врата? Би ме зарязал и би й се хвърлил веднага — казва тя с истинска жлъч в гласа.

Не мога да търпя вече тези глупости. Кучката ревнува и ме обвинява, че си падам по някаква си, която дори не мога да си спомня изобщо да съм виждал преди това, докато тя не ми набута списанието под носа. Ставам и се приготвям за тръгване.

— Вземи се стегни — умислено казвам като си тръгвам. Тя трясва вратата зад гърба ми и до ушите ми достига доста соена и дълга поредица псувни от другата страна.

Да, Ники ми лази по нервите, но не чак толкова, колкото Аманда. Онази почивка в Тоскана сложи окончателно точката на всичко, а сега отново скоро се завръщам по Средиземноморието, за пръв път след този противен епизод. Кан. Вече броя дните.

Онова копеле Донъли вади нож и ми се нахвърля, а аз не мога да вдигна ръце, за да го ударя, тежат като олово… Тогава изскача и оня изрод Чизи, оня — Звяра и пристъпва към мен. Опитвам се да го ритна, а той само казва:

— Обичам те, приятел… Благодаря, приятел…

Крещя:

— РАЗКАРАЙ СЕ ИЗВРАТЕНО КОПЕЛЕ ИЛИ ЩЕ ТЕ УБИЯ… — Обаче не мога да помръдна шибаните си ръце, а изродът приближава… Трясък… думкане…