Ървин Уелш - Порно

Хич не ми се ще да го попарвам с гореща вода, но повдигам леко халбата, пак я оставям и си поемам дълбоко въздух.

— Виж, Спъд, няма да се задържа тук още дълго.

— Заради Бегби ли? — пита той и внезапно очите му се оживяват.

— Отчасти — признавам. — Но не само заради него. Искам да се преместя другаде. Заедно с Даян. Тя цял живот е прекарала в Единбург и иска малко промяна.

Спъд ме поглежда тъжно.

— Добре тогава… Само трябва да ми върнеш Запа преди да замина. Ще го направиш ли за мен, Марк? Трудно се менажира кариерата на един котарак с тия ребра и една ръка — кима оклюмало той към превръзката си.

— Няма проблем — казвам му. — Има нещо, което и ти би могъл да направиш за мен.

— Така ли? — пита Спъд с изражение, сякаш никога не е подозирал, че би могъл да направи нещо за някого.

— Кажи ми къде мога да намеря Втората Награда?

Той ме поглежда сякаш съм откачил, което вероятно си е точно така след като вече съм се забъркал в тази каша. После се усмихва и казва:

— О’кей!

Обръщаме по още някоя бира и хвърлям Спъд до тях без да слизам от таксито. После се връщам у Даян и си лягаме. Правим любов и оставаме да се излежаваме на следващия ден. Скоро забелязвам, че е малко притеснена и разсеяна. Накрая изплюва камъчето.

— Трябва да се надигна и да поработя по дипломната си работа. За последно.

Без всякакво желание излизам и тръгвам към Гав, за да я оставя да поработи на спокойствие. Мамка му, навън е гадна влага и студ. Лятото било на една крачка, оная ми работа. Условията са си още чисто алпийски. GSM-ът ми вибрира във вътрешния джоб на якето. Сик Бой е. Копелето започва да звучи страшно подозрително, когато му казвам, че няма да отида в Кан веднага. Обяснявам му, че така или иначе Миз ще бъде там, а аз трябва да се върна в Амстердам и да оправя някои неща с клуба.

Когато пристигам у Гав, той ми съобщава, че се е натъкнал на Сик Бой и Ники в града и ги е поканил на вечеря, заедно с мен и Даян. Не съм във възторг и се съмнявам, че и Даян ще е очарована. Когато обаче се срещам с нея по-късно, тя няма нищо против, вероятно, защото Ники все пак й е приятелка.

Когато се събираме Сик Бой пази поведение или поне го докарва максимално. Той флиртува доста директно със Сара, но на Ники изглежда не й пука, защото цялото й внимание е насочено към Гав, който изглежда объркан, сякаш се опитват да го навият за четворка в леглото, което вероятно е точно така.

След известно време Сик Бой ме заклещва в кухнята.

— Трябваш ми в Кан! — мяучи той. Копелето винаги се опитва да спести пари. Нека сега спокойно да започне от мен.

— Не мога. Не мога просто така да си вдигна чуковете. Всичките ми неща са в Холандия и трябва да си ги прибера. Не искам Катрин да ги докопа, което ще стане точно така, ако не побързам.

Той цъка и просъсква по-добре и от Деидре в сапунката „Коронейшън Стрийт“.

— Кога ще се появиш тогава?

— Ще бъда в Южна Франция до четвъртък.

— Само гледай да не си. Платил съм за шибаната стая — отсича той, а после очите му се разширяват умоляващо, докато мандахерца брендито в чашата си. — Хайде, Марк, това е нашият звезден миг, приятел! Цял живот сме го чакали! Момчета от Лийт в Кан, за бога! Това ще бъде отразено! Какво преживяване само, а?

— Именно затова няма начин да го изпусна — казвам му. — Само трябва да уредя нещата с Катрин. Тя е доста избухлива… Не искам да изпотроши всичко. А и не мога да заеба така Мартин. „Съжалявам, приятел, знам че седем години подред и в добро и в лошо движехме заедно този клуб, но сега моето старо приятелче Саймън се върна и иска да продуцирам порно филми с него“.

Той вдига ръце и свежда глава, докато Сара влиза с мръсните чинии.

— Добре, добре…

Надушвам, че моментът е идеален и продължавам:

— Живях чудесен живот през последните десет години. Не мога просто така да щракна като с някакъв магически ключ и да го отрежа, само защото ти си решил да възстановиш статута ми на твой приятел — натъртвам, докато Сара се изнизва набързо, сякаш върви по натрошени стъкла.

Той обаче не ми остава длъжен и си разменяме хапливи подмятания и обиди, докато не забелязваме палавото огънче в очите и на двама ни и не избухваме в смях.

— Не можем да се държим така до безкрай, Саймън — казвам му. — Когато бяхме млади момчета всичко това беше в реда на нещата, но сега звучим като дърти педали. Можеш ли да си ни представиш след десет години?

— По-добре да не го правя — отвръща той, искрено ужасен от перспективата. — Единственото нещо, което може да ни оправи е да имаме а) много пари и б) млади пички. На двайсет можеш да го постигнеш само с вида си, на трийсет можеш да разчиташ на чар, но на четирийсет имаш нужда от кеш и слава, за да ти се отвори парашута. Проста шибана аритметика. Всички ме смятат за свръхамбициозен, но не съм. Става дума за поддържане на нивото, нещо като мениджмънт на кризисни ситуации.