Ървин Уелш - Порно

Връщам се в квартирата на Даян и намирам Сик Бой, който още е там с хавлия завита през кръста.

— Кан е утре — усмихва се той.

— Нямам търпение да се присъединя — казвам му. — Тъпо е, че трябва да ходя до Дам, но няма начин. Кога е полетът ти?

Той отвръща, че е в единайсет и на следващия ден потегляме заедно с него и Ники към летището. На закуска той здраво подлага с кока, после още веднъж смръква в таксито и не спира да плещи за Франк Соузи.

— Тоя човек е Бог, Рентън, абсолютен Господ! Оня ден го видях да излиза от „Валвоа и Крола“ със скъпа бутилка вино и си викам — ето, това винаги е липсвало на Ийстър Роуд, липсваше малко класа! — бръщолеви той с изцъклени очи и скърца със зъби. Ники е напушена и я тресе треска за фестивала, така че почти не забелязва в какво състояние е той. Качвам ги на техния полет и им казвам, че ще взема този в дванайсет и трийсет за Амстердам. Но аз всъщност отивам във Франкфурт, откъдето ще се прекача за Цюрих.

Швейцария е ебати скучното място. Изгубих всякакво уважение към Дейвид Бауи, когато разбрах, че живее там. Но банките им са великолепни. Наистина не задават никакви въпроси. Така че, когато подписвам нареждането за прехвърляне на парите от сметката на Банана Адзури в сметка, която съм открил в Сити Банк, на никой не му трепва окото. Е, топчестият костюмиран цайс — служител на банката все пак пита:

— Искате ли да оставите открита тази сметка?

— Да — отвръщам, — но просто се нуждаем от бърз достъп до парите, тъй като влизаме в етап на филмово производство. Въпреки това средствата в тази сметка ще бъдат бързо попълнени, тъй като имаме нови инвеститори за следващия филм.

— Нашата банка има известен опит с финансирането на филмови продукции. Може би, Мистър Рентън, ще бъде полезно за вас и вашия бизнеспартньор Мистър Уилямсън, да поговорите с Густав при следващото си идване. Можем да отворим отделна сметка за филмово производство под вашата фирмена сметка, което ще ви даде възможност да издавате чекове на момента и да се разплащате с кредиторите.

— Хъм… Доста интересно. Това определено ще ни спести много притеснения, ако бихме могли да вършим всичко под един покрив, така да се каже — блъфирам и поглеждам часовника. Не искам да предизвиквам излишно подозрение, но и нямам търпение да се махна.

— Обезателно ще поговорим за това, но в момента бързам за летището…

— Разбира се… Извинете… — казва той и операцията бързо бива завършена.

И всичко стана толкова лесно. На връщане към Единбург единственото, за което мога да мисля е Сик Бой в Кан.

Летим бизнес класа с Бритиш Еъруейз до Лазурния бряг, Cote d’azur, с директен полет от Глазгоу. Когато наближаваме летището в Ница, небето е кристално ясно, а вълните на Средиземно море се плискат в златния пясък. Надписите за затягане на коланите вече светят, но Саймън за четвърти път отива до тоалетната и се връща, както се казва, преизпълнен с вълнение и интрига.

— Това е, Ники. Това е! Искаш да видиш как се отиграват високи топки, как се вкарва от вол е и се прави бизнес?

— Не точно… — казвам, вдигайки поглед от Elle и наблюдавам ноздрите му, които се свиват и разширяват. Забелязвам, че по косъмчетата на носа му са се полепили точици от белия прах.

— Копелетата няма и да усетят откъде им е дошло. Не са и мечтали за такава сделка — подсмърча той и трие нос. После ме поглежда с почти болезнен поглед и нежно ме целува по бузата.

— Ти си истинско произведение на изкуството, скъпа — казва преди хамелеонските му очи да се завъртят и да забележат млада жена с дълги къдрици, очила, вдигнати върху косата й и облечена със сако на Прада.

— Погледни това — казва той гръмогласно и сочи, — цялото това усилие провалено от едно студено къдрене. Бас държа, че е от пресата. Трябва да уволни фризьора си… Не, направо трябва да застреля некадърното копеле! — цепи се той, долната му челюст предизвикателно се издава напред, няколко души цъкат възмутено и отвръщат погледи.

Усмихвам се мило, с пълното съзнание, че е безсмислено да му казвам да снижи гласа си. Той продължава да плещи на високи обороти за живота си.

— Бегби хвърли халбата си и сцепи главата на една в пъба… Преди стрелях по разни тъпаци с въздушна пушка… Като дете Рентън беше жесток към животните, има нещо в него… човек би очаквал да стане сериен убиец… Мърфи ми открадна фигурките с футболисти на Ковънтри Сити… целия тим… Открих го у тях и какво мислиш, оказа се, че току-що си го бил купил, точно, когато моят изчезна… родителите ми не бяха богати… това беше голям подарък… майка ми, почтена жена, почти светица, пита — „Къде е хубавия нов тим от фигурки, който ти купихме, сине?“… Какво да й кажа? „В дома на един клошар, мамо. Сигурно се търкалят по стария гнусен линолеум в апартамента на крадливия помияр, стъпкани от небрежни, пияни изроди, които се препъват из стаите и търсят кое дете да изнасилят…“ Как бих могъл да кажа такова нещо на майка си? Тоя апартамент на Мърфи, каква помийна яма само…