Ако след шест месеца в панделата не си разбрал урока обаче — край с теб. Никой не обича затвора, но някои нещастни копелета просто не го мразят достатъчно. Кан е мястото, където искам да бъда. Представя опции. Не е въпросът в това, че просто не е Лийт или Хакни, не става дума за физическото място, става дума за вътрешно състояние. Вече не съм онзи отчаян далавераджия, който няма нищо за продаване. Разбирам, че без значение колко съм бил печен навремето, никога не съм могъл да избегна онази своя лека предвидимост, онзи привкус на отчаяние. Не бих и могъл, защото когато нещата станеха сериозни, аз бях само фасада и нямах нищо, което да извадя реално на пазара.
Най-сетне, след като събрах на едно място куп потни тела и заснех резултатите, имам какво да продавам, нещо, което се цени. Нещо, което съм сътворил. Саймън Уилямсън има продукт, Сик Бой не съществува. Това е бизнес, нищо лично. Аз промоцирам един филм на Саймън Дейвид Уилямсън.
Връщам се в хотела с намерение да ида на плаж и да се поотпусна малко, да позаговоря някои гаджета. Нямаме безкрайно много време и онзи палячо ме вбесява като ми казва, че трябва да плащам по петнайсет лири на ден за хотелския плаж отпред, след като съм шарил четиристотин за стая, да плащам наравно с плебеите, които не са гости на хотела и при всички случаи трябва да бъдат държани надалеч.
Връщам се в стаята и Ники е станала, но тъй като нямаме много време, решаваме да хапнем в хотела. С нея всичко е точно, въпреки че ме хвана да мастурбирам. Почти бях успял да я убедя, че е в знак на почит. Жени: какво друго би могло да бъде? Както и да е, доволно похапнали, тръгваме към онзи ошмулен хотел да вземем Мел и Кърт за премиерата на Седем тека за седмина братя.
Киното, в което ще се показва е малко, но кокетно, в една от страничните улички. Носи се слух, че Ларс Лавиш, Бен Доувър, Линдзи Дрю и Нина Хартли (идол на Ники) ще присъстват на показването на филма, но не виждам никой, когото познавам. Има интерес, появяват се немалко хора, дори някои влизат след започването на прожекцията. Опитвам се да доловя реакциите на публиката в този полупълен салон.
Толкова съм превъзбуден, че нямам нужда от никаква кока, но въпреки това вкарвам една доза като използвам кредитната си карта. Мел и Къртис последват примера.
— Уа-а! — не успявам да се сдържа, когато Мелани се появява за пръв път гола на екрана. Тя ме смушква палаво в ребрата. Но Ники е тази, която завладява публиката. От мига, в който сваля онова тясно горнище от ликра, разкрива бръснатата си путка и арогантно преминава през екрана, във въздуха се долавя електричество. Следват една-две вълни възклицания от тълпата, обръщам се, забелязвам притеснението й и стисвам ръката й. Истинският размазващ хит обаче е Къртис или по-точно пенисът на Къртис. Първата поява на този невероятен инструмент предизвиква няколко подвиквания „уау“, извръщам се и виждам огромните зъби на героя да проблясват в тъмното.
Навън, след шоуто, телата ни биват притиснати от всякъде, в ръцете ни се събират куп визитки и валят покани за всякакви партита. Аз обаче знам къде искам да отида и това не е порно сбирка, а сборище на хора от индустрията в голямата тента на Кроазет. Всички порно играчи искат да са там, но успявам да измъкна четири покани и сме вътре.
След няколко питиета Ники е доста пияна и започва да ми лази по нервите.
— Защо си кривиш така нелепо гласа, Саймън? — намесва се тя, докато си общувам с тази шибана кукличка с дълга права руса коса, която очевидно е голяма клечка във Фокс Сърчлайт. — Обвиняваш мен, че говоря превзето, но веднага щом слязохме от самолета сам започна с тия тъпотии.
Фокси гаджето повдига вежда и лицето ми застива в изкуствена усмивка.
— Какво искаш да кажеш, Никола? Просто винаги така си говоря — натъртвам бавно.
Ники смушква Мел и казва:
— Тофа е нашина, по който говоря, Никола. Името ми е Шаймън Дейфид Уилямшън.
— Или Шик Бой! — добавя Мел и тези две злобни, завистливи кукумявки започват да се кикотят като шибаните вещици от Макбет, докато в това време някакъв педал идва и издърпва Фокс Сърчлайт за лакътя.
Кипвам заради тяхната тъпа дребнавост.
— Сигурно ви кефят опитите да се прецакат усилията ми да завържа връзки и да продам този шибан филм, за който изгубихме цели шест шибани месеца от живота си — натъртвам бясно на всяка дума през стиснати зъби, — но проклет да съм, ако знам каква е ползата.
Те се споглеждат мълчаливо за секунда, после Мелани изпръхтява и двете отново изпадат в истеричен смях. Майната им. Набутвам се сред тълпата да издирвам и закова Фокс.
Читать дальше