Ървин Уелш - Порно

— Какво има, Ники?

— Женски проблеми. Ще се оправи. Ще се видим по-късно — обяснява Саймън.

Къртис не е доволен от обяснението и идва на леглото ми.

— Как си, Ники?

Благодарна съм за загрижеността му и той ме целува нежно по трескавото чело, а аз обгръщам кръста му с ръце. После идва Мел, прегръщам я и я целувам.

— Добре съм. Мисля, че лекарствата започват да действат. Най-обикновен цистит. Твърде много вино и концентрати. Мисля, че това разяждащо шампанско ме довърши.

Когато си тръгват, аз и Саймън лягаме в леглото, обърнати с гръб един към друг, вдървени и напрегнати, аз от болка, той от коката.

Постепенно започва да ме отпуска и заспивам. Трябва да е било някъде средата на следобеда, когато се събуждам от движението му наоколо. Той се приближава и сяда на леглото с таблата със закуска: кроасани, кафе, портокалов сок, малки франзели и пресни плодове.

— По-добре ли си? — пита той и ме целува.

— Да-а, много по-добре — отвръщам и се гледаме мълчаливо в очите.

След известно време той стиска ръката ми и казва:

— Ники, снощи се държах противно. Не беше само от пиенето и коката. Просто ситуацията. Толкова ми се искаше всичко да стане перфектно, че се превърнах в цербер, действах като фашист.

— Какво ново? — отбелязвам.

— Искам да се реванширам тази вечер, преди да идем на партито на Фокс Сърчлайт — заявява той, а лицето му се озарява от огромна усмивка. — Освен това имам великолепни новини.

Той целият свети. Не мога да не попитам:

— И какви са?

— Номинирани сме за най-добър филм! Обадиха ми се тази сутрин!

— Уау… Това е толкова… прекрасно! — чувам се да казвам.

— Да знаеш колко си права! — подхвърля щастливо Саймън. — Освен това ти, аз и Къртис сме номинирани в категорията за най-добър дебют. За актриса, режисьор и актьор!

Усещам такъв прилив на въодушевление, че за малко да скоча до тавана.

За да отпразнуваме номинацията си, Саймън ме завежда на вечеря в един ресторант, който представя като един от най-фините ресторанти, не само в Кан, но и във Франция. Което, разбира се, значи и в света!

Аз съм облечена в блестяща грахово зелена рокля на Прада и обувки Гучи на високи токове. Вдигнала съм косата си нагоре, нося малки златни обици, колие и няколко гривни. Саймън, с жълто памучно сако и бяла риза, ме гледа и поклаща глава.

— Ти си самото превъплъщение на женствеността — казва той с израз на благоговение.

Изкушена съм да го попитам, дали не е пробутал същия лаф на Фокс Сърчлайт снощи, но си замълчавам, защото не искам да провалям момента. Ние сме тук сега и съм наясно, че не винаги ще е така.

Прекрасно е, малък провансалски ресторант, където кухнята е доведена до висше изкуство. От amuse-bouches през върховното homard bleu, suc lies de truffe noire et basilica piles и пилешки гърди demi-deuil, покрити с мастилен сос от трюфели до piece de resistance и планина от трюфели, които покриват хрупкава зелена салата. Разкош!

За десерт избирам крем кафе-шоколад coupe glacee с огромна чаша течен шоколад и brioche, които мога да топя в него. Всичко това бива прокарано с бутилка шампанско „Cristal“ Louis Roederer, шардоне Clos du Bois и две големи Реми Мартен.

Преситени сме от всичко това и си шепнем съблазнително на развален френски, когато мобилният на Саймън иззвънява. Зеленият GSM. Дразня се, че никога не ги изключва.

— Да?

— Кой е — просъсквам, повече от леко раздразнена, че някой се намесва в толкова личен момент.

Саймън слага ръка върху телефона. В началото изглежда доста разтревожен, но после пуска заядлива усмивка.

— Франсоаз. Някакви хипер-важни новини за школата по карти на Бегби в Лийт, за която бях забравил. Каква престъпна небрежност от моя страна да забравя за школата по карти! — После той отвръща със спокоен глас в слушалката. — Аз съм във Франция, Франк, на Фестивала в Кан.

От другата страна се чува бръмченето на рязък глас. Саймън отдръпва телефона от ухото си. Той ми намига закачливо и казва, слагайки другата си ръка на ухото.

— Франк? Франк? Още ли си там? Ало?

Саймън отново запушва слушалката с ръка и се смее:

— Франсоаз има труден характер. Как съм могъл да планувам Фестивала, и школата по едно и също време! Веднага трябва да взема хеликоптер до Лийт — киска се той, раменете му се тресат, аз също започвам да се смея. — Още ли си там, Франк? Ало? — крещи той в мобилния и изчопля с нокът парче храна измежду зъбите си. — Не те чувам. Връзката се разпада. Ще ти звънна по-късно! — казва той и изключва GSM-а. — Такъв е задник, че дори не може да му се сърди човек. Просто е недостижим — казва той с искрен потрес и възхищение. — Този човек е над любовта и омразата… Той просто… Той просто е!