Ървин Уелш - Порно

Саймън се пресяга през масата и хваща ръката ми.

— Как някой като него и някой като теб биха могли да съществуват в един и същи свят? Как така планетата Земя е създала толкова разнородно човечество?

И отново се концентрираме един в друг. Саймън хвърля някой и друг арогантен блуждаещ поглед наоколо, но в повечето време ние се изяждаме с очи, играем, примамваме се навътре и навън в душите си. След подобна интимност, чукането би било спад. Почти.

— Имаме ли време да се приберем в стаята преди да се видим с останалите? — питам.

— Ще го уредим — казва той и размахва мобилния.

Отивам в тоалетната, бъркам с пръсти в гърлото си и повръщам храната. Жабуря се с препарата за уста и съм готова. Храната беше невероятна, но твърде калорична, за да я погълна. Както повечето модерни, интелигентни жени, аз съм почитател на Юнг, а не на Фройд, но не мога да не уважавам Зигмунд за ненавистта му към дебелаците. Сигурно причината е, че дебелаците са щастливи и следователно не са пълнили джобовете му като кльощавите невротици. Но сега, в този момент, аз съм щастлива. Ядох великолепни блюда, после се прочистих, преди да ми навредят.

Когато се връщам в ресторанта забелязвам, че е станал някакъв скандал и с нарастващо безпокойство установявам, че нещата се развиват на нашата маса.

— Тази карта не може да е на червено! Просто е невъзможно, мамка му! — крещи Саймън със зачервено лице от пиенето и вероятно кокаина.

— Но, моля ви, мосю…

— НЕ МИСЛЯ, ЧЕ МЕ РАЗБРАХТЕ! ТОВА Е ПРОСТО НЕ-ВЪЗ-МОЖ-НО!

— Но, мосю, моля…

Гласът на Саймън преминава в тихо съскане.

— Не ме пързаляй, шибан жабар! Искате ли тук Том Круз? А Дикаприо? Не искате ли да се храни тук? Утре имам среща в този ресторант с Били Боб Торнтън, трябва да обсъждам с него огромен филмов проект…

— Саймън! — изкрещявам. — Какво става?

— Извинете… О’кей, о’кей. Сигурно е станала някаква грешка. Опитайте с тази. Той подава друга карта, която проработва. Въпреки киселото изражение на главния келнер Саймън гледа самодоволно и нагло и не само, че отказва да остави бакшиш, а на излизане се провиква в салона:

— JE NE REVIENDRAI PAS!

Навън се колебая как да приема случката — като досадна или забавна. Толкова ми е приповдигнато, че избирам второто и избухвам в пиянски нервен кикот.

Саймън ме поглежда кисело, после поклаща глава и сам започва да се смее.

— Това е пълна глупост. Опитах да платя от сметката на Банана Адзури Филмс. Там е пълно с мангизи. Всичките нари от далаверата с едно-шест-девет-нула са там и само Рентс и аз можем да се разпореждаме с тях, а той е в Амс… — Той замръзва и ледена паника завладява погледа му. — Ако. Това. Копеле.

— Тресе те параноя, Саймън — смея се. — Марк ще бъде тук утре, както се уговорихме. Нека се приберем — прошепвам в ухото му, — и да правим любов…

— Да правим любов! Да правим любов ли? Когато рижият крадец най-вероятно е отнесъл всичко, за което съм се трепал?

— Не ставай глупав — умолявам го.

Сякаш за да си възвърне контрола и да си вдъхне увереност, Саймън протяга ръце пред себе си.

— Добре… Добре… Вероятно изглупявам. Знаеш ли какво, ти се върни в хотела, а аз ще се успокоя и ще звънна няколко телефона за петнайсет минути.

Отвръщам с нацупена физиономия, но той не помръдва. Тръгвам и с нежелание се връщам в хотелската стая, където си наливам едно питие, мислейки за копелето и неговата разходка по плажа с кучката от Фокс Сърчлайт.

Когато Саймън се връща, той е по-спокоен и в по-добро настроение.

— Намерил си Марк, предполагам?

— Не, но говорих с Даян. Тя ми каза, че той току-що се е обадил от Амстердам. Казал е, че ще й се обади и по-късно и обеща да го накара да ми звънне веднага — обяснява той, после добавя умоляващо: — Извинявай, бейби, нерви. Твърде много кока…

Приближавам се към него, сграбчвам здраво ташаците му през панталона и усещам как курът му се втвърдява. По лицето му се изписва широка усмивка.

— Ти мръсна кучко — смее се той и се хвърля върху мен, после вече е в мен и правим любов трескаво, дори по-горещо и ненаситно от първите ни няколко пъти.

По-късно отиваме на рандевуто с Мел и Кърт и потегляме към партито на Фокс Сърчлайт. Доста е тъпо, но диджеят е чудесен и оживява обстановката, а ние пак се намотаваме. Когато всичко завършва се мятаме на един катер, който ни закарва към туристическия кораб Прайвит, закотвен наблизо и отскоро превърнат във филмово студио. Това е парти на порно звездите, с чукане, евро-техно и пиене на корем. Саймън е очевидно кълбо нерви, непрекъснато говори по мобилния, опитвайки се да се добере до Марк. Той се опитва да звучи небрежно: