Ървин Уелш - Порно

— Дали Лари ще дойде? — чуди се Малки.

— Ако му кажа, ще дойде! — отсичам.

И така, правя доброто си дело за деня и пак съм в ролята на умиротворител, както винаги. Тия тъпаци ще се избият един друг, ако не съм аз да ги оправям. От всичките тия дивотии обаче главата пак започва да ме цепи и по пътя за вкъщи спирам по Уок и си купувам нурофен заедно с вестника. Звънвам на Сик Бой да му напомня за школата по карти тази вечер.

— Аз съм във Франция, Франк, на Филмовия фестивал в Кан — вика мазното копеле.

Усещам, че копелето не се шегува.

— А какво става с шибаните карти, значи? Казах ти, че ще правим школа при теб!

— Франк? Още ли си там? Ало?

— КАКВО ЩЕ КАЖЕШ ЗА ШКОЛАТА ПО КАРТИ! КАЗАХА МИ, ЧЕ СА ВИДЕЛИ РЕНТЪН! ИСКАМ ДА ТИ КАЖА НЯКОЛКО ДУМИ, СКАПАНЯК!

— Още ли си там, Франк? Ало?

Какви игрички играе тоя шибаняк…

— …НАШАТА ШИБАНА ШКОЛА ПО КАРТИ! ЩЕ ТЕ УБИЯ, КОПЕЛЕ!

Чува се пращене и Сик Бой вика:

— Не мога да те чуя. Връзката се разпада! Ще ти се обадя по-късно!

И телефонът прекъсва! МАМКА ТИ, СКАПАНЯК! Копелето си мисли, че може да се държи с мен като с парцал, да се перчи из шибаната Франция с приятелчетата от мръснишкия си клуб, шибания Тери Лимонадения и всички онези извратеняци и курви, които само се правят на сто кила… Ще му разкажа играта на лъжливото подло копеле…

Та, след като си изпивам чая звъня на Нели, Малки и Лари да им кажа, че копелето ни е прецакало и да се срещнем в Сентръл Бар. Когато пристигам там са само Нели и Малки. Няма и следа от Лари. Той ми звъни по GSM-а и казва, че ще закъснее, но обезателно ще дойде. Мисля, че го прави, за да шашка Нели. Копелето ще се пръсне от напрежение, личи си. Както и да е, вадим картите, настаняваме се в едно от сепаретата и в гърлата бързо започва да се лее плътния Гинес. Аз не идвам много в Сентръл, но по някаква причина винаги предпочитам да пия Гинес, когато съм тук.

Минава време, но от Лари няма ни следа.

GSM-ът ми звъни, но е онова противно копеле Сик Бой. Ще му дам аз „връзката се разпада“… ще му разпадна черепа, значи… Излизам от пъба, за да хвана по-добър сигнал. Няма грешка, Сик Бой е. Има късмет, че се сети да ми звънне обратно.

— Къде си, да ти го начукам? — викам. — Трябва да говоря с теб! Издъни школата, мамка му!

— Заеби тези глупости! Рентън се е върнал! Тук! В Единбург!

Значи е истина… Опитвам се да измисля какво да кажа, вдигам поглед към отсрещния тротоар и ето го! Ето го рижото крадливо копеле! Пред банкомата от другата страна на улицата!

— Той е… — направо рева в телефона. — ТОЙ Е ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА УЛИЦАТА!

Чувам Сик Бой да дрънка нещо като „дръж го, Франко, не го изпускай, искам го, когато се върна…“, но онова копеле Рентън поглежда право към мен и аз изключвам шибания GSM.

Спъд е ебати котака! Сещам се за него още с пристигането си в Единбург. Когато му се обаждам той ми казва, че е дал всичките си пари на Али и напълно предвидимо иска да му дам малък заем, триста лири. Какво бих могъл да кажа освен „да“? Той си седи вкъщи и го е шубе да излезе.

Взимам такси от летището до Даян, за да взема котарака. Да напъхам скапаното животно в котешката чанта е истинска мъка. Отгоре на това съм алергичен и се скъсвам от кихане. Даян също не примира по тези животни и накрая ми писва, сграбчвам копелето и отнасям сума си драскотини по ръцете за отмъщение.

— Не бъди груб, Марк — срязва ме Даян, докато натиквам вилнеещата зла гад в чантата и затварям вратичката. Тя е приготвила багажа си и я завеждам у Гавин. Разбираме се да се срещнем на летището в осем, за да хванем полета в девет до Лондон, откъдето летим за Сан Франциско.

Напълно разбирам Спъд, който се страхува да излезе от къщи, изпитвам абсолютно същото, но ето ме в таксито на път за Лийт с тъпата котка. Главата ми бучи и решавам да сляза на Пилриг да изтегля малко пари.

Банкоматът явно е прецакан и някакъв пич с посребрена коса и глазгоуски акцент му тегли яки шутове. Наоколо не се вижда никакво такси. От вътре ми притреперва, но тръгвам пеш, дръпвайки надолу шапката си. Котешката колиба ме блъска по крака и гадното животно мяучи издайнически докато вървя надолу към Халифакс. Странно, след толкова години още си спомням, че там има друг банкомат. Навремето колкото по-нагоре по Уок отивах, толкова по у дома и по-спокоен се чувствах. Сега е като слизане в ада. Но аз все пак няма да бъда тук за дълго, защото веднага щом доставя котарака грабвам едно черно такси и се изпарявам за срещата с Даян и после директно на голямата метална птица.