Ървин Уелш - Порно

Нели обаче ме вижда и веднага долита. Сочи ме с пръст и само изсъсква:

— Скапан наркоман!

Никога не съм го харесвал, но не се страхувам от него, дори в такова състояние. Тъкмо се каня да кажа нещо, когато гледам онова момче, оня, дето движи с Франко, да приближава Нели отзад и да го прасва по гърба, не много силно, значи, а после на подскоци започва да се изнася към зяпачите. Нели се извърта, сякаш да се почеше по гърба и вижда кръв по ръцете си.

Гледам ужаса в очите му докато оня, другият, ухилен до уши, ми намигва и изчезва. Аз правя същото човече, изчезвам, просто изчезвам. Понасям се към къщи със Запа. Викам си, много гадно от страна на Марк да зареже така котака на улицата, да постъпи толкова жестоко, човече, но все пак е бил притиснат, човече, не му е било лесно, с Бегби и всичко останало.

Сега обаче всичко вече е точно, значи, взех си Запа, скоро Али и Анди си идват и всичко ще бъде добре, човече. Гаранция.

Не можех нищо да направя.

Не можех да направя нищо. Не можех да извикам или да започна да се моля. Нищо.

А и момчетата в колата не го видяха.

Не можех нищо да направя.

Колата удари Франко с все сила само на няколко метра от мен. Франко се преметна право отгоре й и се стовари на асфалта. Там остана да лежи неподвижен, а от носа му се стичаше кръв.

Веднага се втурвам към него без изобщо да съзнавам какво правя. Коленича и повдигам главата му, наблюдавайки как очите му светкат и се въртят, преливащи от объркване и злоба. Не го искам така. Наистина. Искам да ме удря, да ме рита.

— Франко, човече, съжалявам… Не трябваше да става така… Съжалявам, човече…

Започвам да плача. Държа Бегби в ръце и плача. Мисля си за отминалите дни, всички онези добри времена, гледам очите му и виждам как омразата ги напуска, сякаш някаква черна завеса се повдига и нахлува безметежна светлина, а устните му се изкривяват в усмивка.

Той ми се усмихва! Дори се опитва да говори и казва нещо като:

— Винаги съм те харесвал…

Или просто чувам това, което искам да чуя. После Бегби започва да кашля и ручейче кръв се процежда от ъгълчето на устата му.

Опитвам се да кажа нещо, но внезапно осъзнавам, че някой се е надвесил над нас. Поглеждам нагоре и виждам лице, което едновременно ми изглежда враждебно и познато. Зацепвам, че това е Нели Хънтър, който е махнал татуировките от лицето си и тъкмо се каня да го поздравя, когато юмрукът му се забива в челюстта ми.

Тялото ми вибрира, а лицето тупти от тъпа болка. Мамка му, на това му викам удар. Докато се надигам залитайки на крака го виждам да как се шмугва в тълпата от кибици. Върху рамото си усещам ръка и се извръщам рязко, страхувайки се, че ще бъда смлян на каша от бандата на Франко, но просто е някакъв пич от Бърза помощ. Качват Франко на носилка и го вкарват в линейката. Тръгвам след него, но някаква кука ми препречва пътя и казва нещо, което не успявам да разбера. Друго ченге кима към фелдшера, после към първото ченге. Онзи ми прави път и аз се мятам в линейката, вратата зад мен се тръшва и потегляме. Надвесил съм се над Франко и се опитвам да го окуражавам.

— Всичко е наред, Франк. Аз съм тук, приятел — казвам му. — Тук съм.

Потърквам челюстта си, подута от юмрука на Нели, наистина яко кроше беше. Добре дошъл в Лийт. Добре дошъл у дома. Но къде е домът ми сега? Лийт… не. Амстердам… не. Ако домът е там, където е сърцето ти, точно сега Даян е моят дом. Трябва да стигна до летището.

Стискам ръката на Франко, но той е в безсъзнание и фелдшерите са сложили кислородна маска на лицето му.

— Не спирайте да му говорите — подканя ме единият. Положението изобщо не е розово. Най-откаченото е, че през всички тези години винаги съм желал този момент, дори съм се надявал, фантазирал съм си го, но сега предпочитам всичко друго освен това. Въобще няма нужда да ми се напомня да говоря, защото аз изобщо не мога да се спра:

— Така е… мислех да се свържа с теб, Франк, да оправя нещата. Наистина съжалявам за онзи път в Лондон, но Франк, тогава не мислех ясно, само исках да избягам и да се откача от дрогата. Бях в Амстердам, но сега съм тук… Завинаги, Франк… Срещнах едно свястно момиче… Ще ти хареса. Много се сещам за купона, който си правехме, за мачовете и как майка ти винаги е била добра с мен, когато идвах у вас, винаги ме посрещаше царски. Тези неща остават завинаги, Франк. Помниш ли като ходихме в кино Стейт на Джанкшън Стрийт в събота сутрин да гледаме мултфилми или в онова малко разбито кино в горната част на Уок, как му викаха… Салон Синема! Ако имахме пари ходехме на стадиона Ийстър Роуд следобед, помниш ли, дори прескачахме оградата понякога… После ни хванаха да дращим имената си и Хибс по училището, бяхме само на единайсет и бяхме на път да се разревем, явно сме били жална гледка, щом ченгето ни пусна да си ходим! Помниш ли? Бяхме аз, ти, Спъд, Томи и Крейг Кинкейд. Помниш ли, когато и двамата чукахме Карън Маки? А оня път в Мадъруел, когато ти преби онова здраво копеле, а мен ме арестуваха!