Ървин Уелш - Порно

— Хъ-ъх — прокашля се той. Вдигнал очилата си нагоре, криви врат и се оглежда напрегнато наоколо, докато си взимаме багажа и минаваме през паспортен контрол и митницата.

Когато излизаме във фоайето той се заковава като стълб. На около петдесет ярда от нас стоят Марк и Даян, които се канят да преминат през портала за заминаващи.

Даян преминава първа и тъкмо Марк показва документите си, когато Саймън се изцепва с все сили:

— РЕ-Е-Е-Н-Т-Ъ-Ъ-Ъ-Н-Н!

Марк го поглежда, усмихва се вяло и махва, а след това прекрачва през портала. Саймън се юрва след него и се опитва да премине през пропуска, но служителят и бодигардът препречват пътя му.

— СПРЕТЕ ТОЗИ КРАДЕЦ! — крещи бясно той, докато гърбовете на Марк и Даян се стопяват. Аз също изтичвам при Саймън, гледам към нея и се чудя дали ще се обърне, но тя не го прави.

— КАЖИ ИМ, НИКИ! — настоява Саймън. Стоя като поразена от гръм.

— Какво мога да кажа?

Той се обръща към служителя и бодигарда. Идват още техни колеги.

— Вижте — моли се той, — трябва да ме пуснете вътре!

— Трябва ви валидна бордова карта, сър — уведомява го чиновникът.

Саймън пухти, опитвайки се да контролира дишането си.

— Този човек открадна нещо, което ми принадлежи. Трябва да мина!

— Сър, това е работа на полицията, сър. Искате ли да се свържа с полицията на летището…

Саймън скърца със зъби и клати глава.

— Забрави! За-бра-ви! — натъртва той и потегля в обратната посока.

Аз го последвам до таблото с полетите.

— Мамка му, тия всичките качват пътници: Лондон Хийтроу, Лондон Сити, Манчестър, Франкфурт, Дъблин, Амстердам, Мюнхен… Къде ли са тръгнали… РЕНТЪН И ТАЗИ ЛЪЖЛИВА МАЛКА КУЧКА! — крещи той, оползотворявайки още малко от онова специално време, което е запазил, за да се унижава публично, после прикляква по средата на претъпканото летище и сложил глава в ръце стои абсолютно неподвижно.

Слагам ръка на рамото му. Някой, някаква жена с рижавеещи къдрици пита:

— Добре ли е?

Усмихвам се с благодарност за загрижеността. След малко му прошепвам:

— Трябва да вървим, Саймън. Привличаме твърде много внимание.

— Така ли? — казва той с несигурен глас на малко момченце. — Така ли? — После се изправя и тръгва към изходите, щракайки по мобилния си телефон.

Насочваме се към опашката за таксита, той изключва GSM-а и ме поглежда с напрегната усмивка:

— Рентън — изхлипва, пръскайки слюнка и блъскайки се по главата, — …Рентън е взел парите ми… източил е банката… У Рентън са матриците и всички готови копия в склада на оня Миз в Амстердам. Който притежава матриците — притежава филма! У него са и парите и матриците! — плаче той неутешимо.

Звъня на Лорън и установявам, че Даян си е прибрала нещата. Мятаме се на едно такси и аз тъжно казвам:

— Лийт.

Саймън обляга назад глава върху седалката.

— Той взе шибаните ни пари!

Всичко е било заради парите.

— Ами филма? — питам.

— Майната му на филма! — срязва ме той.

— Ами нашата мисия? — питам. — Революционната роля на порнографията в…

— Майната им на тия глупости. Порното е боклук за чекиджии, които не могат да си хванат гадже, а за нас, останалите е начин да продължим да чукаме млади, готини пички. Има две категории. Първа категория: аз. Втора категория: останалия свят. Останалите могат да се разделят на две подгрупи: такива, които правят това, което аз им казвам и напълно излишни. Всичко беше спорт, Ники, просто малко спорт. На нас ни трябват парите. ШИБАНИТЕ ПАРИ! ШИБАНИЯ РЕНТЪН!

По-късно сме в квартирата на Саймън и четем Ивнинг Нюз, който Раб е донесъл. Той ни обяснява, че са иззели всичката техника, всички касети в пъба, а също и всички сметки на бара. В статията се казва, че полицията и Служба „Митници и акцизи“ на Нейно Величество го издирват и че вероятно ще бъдат повдигнати обвинения. Отделен материал описва Саймън и неговия „скандал с порнография и наркотици“ доста неласкаво и споменава за полицейско разследване на неговата дейност.

— Търсят само мен! Мен! А вас, мамка му?

— Може да е свързано с надписите по кутията на видеото — заядливо подхвърля Раб и аз едва успявам да не се засмея.

Саймън е напълно деморализиран и отваря бутилка уиски. Раб иска да се борим в съда.

— Ас съм „за“ да се държим заедно. Ще подготвя реч — заваля той, докато пиенето се лее здраво. Осъзнавам, че той сигурно е подложил от преди и вече му личи. — А ти, Ники? — пита той.

— Нека изчакаме как ще се развият нещата? — казвам им и си въртя чашата.