Ървин Уелш - Порно

Бъхтим пеш из Уест Енд на път за Хембли. Ще избираме Коледен подарък за хлапето. Разбира се, цялата празнична дандания с намаленията е отминала и сега всички са се спекли от януарската си алчност. Бях му подарил ваучъри, водейки се от принципа, че от най-ранна възраст трябва да свикваш със свободата на избора. Аманда обаче ги беше прибрала и настояваше да отида с него. Не бяхме изминали много път след като слязохме на Оксфорд Съркъс, макар и да вървяхме малко бързо, а дребното копеленце започва да се дърпа, да спира и да си разтрива дебелите бутчета. Видео-плужек. Със сигурност би предпочел да е вкъщи пред своя Плейстейшън. Дори по празниците аз съм толкова бреме за него, колкото и той за мен. Докато вървим, продължавам плахите си опити за разговор и се моля да има готини гаджета из магазините, че да си оплакна очите.

Това е проблемът със зимата. Гаджетата са твърде опаковани. Изобщо не знаеш какво получаваш, докато не го отнесеш вкъщи, не го отвориш и после е вече твърде късно да го връщаш. Коледа. Проверявам GSM-ите за SMS-и. Нищо.

Магазините, тълпата, мъкненето на всякакви боклуци наоколо скоро започва да ме потиска. А що се отнася до дребния… не, няма връзка с този номер. Все пак правя опити. Не е кой знае какво, но колкото мога — толкова. Предполагам, че и за двамата е нещо като работна смяна, която трябва да се избута някак. Накрая съм кошмарно преял с всякакви боклуци, тежко ми е и съм издухал всичките си пари. И за какво? Родителски дълг? Общуване между поколенията? За чий е всичко това?

Не ми остава нищо друго освен да зяпам пичките и да си припомням как преди няколко седмици заведох малкия Бен (тя му измисли името) в Мадам Тюсо. Мислех си колко е самодоволна от това, че я опъва юпито на нейните мечти. Така, ама така се радвала, че излизам с Бен и как най-сетне можели да останат малко на спокойствие. Та значи, аз си плащам четирийсет лири на седмица, за да може тя да се изчука на воля. Ще трябва да си татуирам на челото с големи букви: М-У-Х-Л-ЬО.

Когато връщам келемето, се налага да си призная, че Манди изглежда много по-добре. През тази последна година кучката влезе в час за пръв път от раждането на Бен. Мислех си, че ще се освини здраво, подобно на останалите членове на шибаната си фамилия, но не, тя изглежда направо изрядно. Ако така ходеше на фитнес и пазеше диета, докато бяхме още заедно, можеше и да й спестя унижението, на нея и цялото й семейство преди няколко лета в Тоскана. Аз съм амбициозен мъж, а и никое копеле с малко самоуважение не би искало да го виждат с някаква тлъста крава, която му виси на ръката.

Но тлъстите крави си имат своите приложения: като лели, например. Добрите, пухкави лелички. Леля Паула винаги е била моята любима леличка. Разбира се, не е имало кой знае каква конкуренция. Клетата леля Паула, тя наследи пъба, но беше достатъчно тъпа да се омъжи за някакъв тарикат, който за малко не пропи и пъба и дома й, преди тя да го нарита. Окуражаващо е, когато виждаш как дори такива силни, волеви кучки като Паула си имат слабите места. Това поддържа копелетата като мен в бизнеса. Сега ми предлагаше да купя пъба за двадесет бона. Платими на по пет годишно.

Първият основен проблем беше, че тъкмо бях прехвърлил четиринайсет бона на червено. Вторият бе, че пъбът се намираше в Лийт.

В очите на Раб се долавя твърдост, която издава нещо скрито. Той мери думите си, както старите клиенти на стиснатия местен кръчмар мерят глътките си. Раб словесно кръжи край Лорън, която е настръхнала като улична котка, готова да те изсъска или издере, така че той го кара внимателно. Тя иска да оправдае пред себе си напрежението, което изпитва от неговото присъствие и си мисли, че той не трябва да е тук, че трябва да сме само двете, по женски, или само те двамата. Но аз я познавам твърде добре и знам, че Раб го отнася заради кризата на предменструалния й синдром. Като същински сестри, двете сме синхронизирали цикъла си и в момента тя се опитва да намери причина, за да превърне раздразнителността си в антипатия.

Клетия Раб. Насадил се е с две луди крави. Чувствам познатата отпадналост и тежест, а на брадичката ми излиза пъпка. Лорън и аз сме малко напрегнати, защото при нас ще се нанася нова съквартирантка. Името й е Даян и изглежда о’кей, студентка е по психология. Всичко ще е наред, стига да не се опитва да ни психоаналитичничи. Почти се бяхме навили да се приберем и да почистим за нейното пристигане, но двете халби ми подсказват, че няма да стане. Студентският клуб започва да се пълни, но наоколо никой не пие здраво, всички лигавим някакви бири. Роджър зад бара небрежно пуши. Двете момчета, които играят билярд поглеждат към мен, единият смушква другия и ми се ухилва. Не са нищо особено, но сериозно се замислям, дали да не пофлиртувам с тях, най-малкото защото не ми харесва насоката на разговора.