Ървин Уелш - Порно

— А ти, Раб?

Той се ухилва и поклаща глава. В очите му за пръв път пробягва дяволито пламъче.

— Не. Имам един приятел, Тери, той е по тази част.

— Тери, а? Искам да ме запознаеш! Ти виждала ли си го, Лорън?

— Не — отговаря отсечено тя, все още напрегната, но вече започнала да се поотпуска.

Раб пак повдига вежди, в смисъл, че идеята не е особено добра, което леко ме заинтригува. Да, всъщност ми допада да се срещна с Тери, допада ми и начинът, по който Раб счита, че не трябва да го правя.

— И какви ги върши този Тери? — разпитвам.

— Ами — започва колебливо Раб — той държи един секс-клуб. Правят порно записи и всичко останало. Искам да кажа, всъщност, това не е точно моя тип място, но определено е типа на Тери.

— Кажи ми още!

— Ами, така. Значи, Тери редовно ходеше да затваря клуба. Една нощ вътре имало останали няколко момичета, които познавал и може би, един-двама туристи. Били подпийнали повечко и се разгорещили. Така се започнало. Скоро сбирките станали съвсем редовни. Веднъж охранителните камери не били изключени и по случайност, както твърди Тери — Раб завърта невярващо очи, — всичко се записало. Така им дошло на ум да правят аматьорски порно-касети, да показват рекламни клипове в мрежата, да ги изпращат по пощата срещу заплащане или да си ги разменят с други хора, които се занимават със същото. Освен това организират и прожекции, обикновено за приятели, по петачка на калпак. Ъ-ъ… Всеки четвъртък.

Лорън изглежда съвсем отвратена и очевидно Раб стремглаво пада в нейните очи, за което той очевидно си дава съвсем ясна сметка. Аз пък го намирам за страшно вдъхновяващо. Освен това утре е четвъртък.

— А утре, ще има ли шоу? — интересувам се.

— Да, сигурно.

— Може ли да отидем?

Раб определено не е много сигурен.

— Ами, ъ-ъ… Трябва да гарантирам за вас. Това е частно парти. Тери, ъ-ъ… може да ви навива да участвате и вие, така че, ако наистина отидем, просто се правете, че не сте го чули. Той само плещи глупости.

Отхвърлям назад косата си и тържествено заявявам:

— Може пък да се навия! Лорън също — добавям. — Чукането е добър начин да опознаеш хората.

Лорън ми хвърля поглед, който би могъл да повали и тибетски як.

— Нямам никакво намерение да гледам порнографски филми, особено с някакви дърти мръсници, а още по-малко да участвам в тях!

— Хайде, де… Ще бъде голям купон.

— Не и не. Ще бъде мръснишко, отвратително и жалко. Очевидно имаме различни разбирания за купон — яростно отвръща тя.

Лорън е направо на нокти и не искам да се скараме, но имам идея. Поклащам глава.

— Нали учим кино? Нали се занимаваме с култура? Току-що Раб ни каза, че цяла филмова ъндърграунд култура се случва точно под носа ни! Трябва да поемем риска. С образователна цел. А освен това ни се отваря възможност да се изчукаме!

— Стига си крещяла! Ти си пияна! — пищи тя и скришом оглежда пъба.

Раб се смее на притесненията на Лорън, а може би това е начин да прикрие своите собствени.

— Наистина обичаш да шокираш, нали? — пита ме той.

— Само себе си — отвръщам. — А ти? Понякога участваш ли?

— Е, не, всъщност това не е моята територия — обяснява пак той, но някак виновно.

Мисля си за този Тери, който пък обича да участва, мисля си, защо Раб и Лорън не си падаха малко повече авантюристи и си мисля, колко забавно би било да си спретнем една тройка.

Отново (най-сетне) съм в родния си град. Пътуването с влак, което преди беше четири часа и половина, сега се проточи седем. Прогрес — да ми ядат кура. Модернизация, оная ми работа. А цените се повишават в пряко съотношение с продължителността на пътуването. Пускам пакета, предназначен за Бегби в пощенската кутия на гарата. Хубаво да се изкефиш, психар такъв! Вземам такси до Крайбрежната. Старото стъргало не се е променило особено. Крайбрежната е като персийски килим. Може да потъмнее и да се износи, но качеството си личи. Слизам пред квартирата на леля Паула, плащам на бакшиша надутата му такса, промъквам се. Край разнебитените звънци на домофона и тръгвам по смърдящото на урина стълбище.

Паула ме прегръща, кани ме да вляза и ме настанява в уютния си хол, слагайки пред мен чай и разни сладки. В добра форма е, трябва да й призная и въпреки това прилича на жертва от автомобилна катастрофа, към която са прикрепени крака на роял. Не оставаме за дълго тук, нито отиваме в бара й — Порт Съншайн. И двете места са й писнали. Вместо това се отправяме в Спей Лаундж за по едно и аз се чувствам едновременно облекчен и подтиснат, че не виждам познати лица наоколо.