Ървин Уелш - Порно

— О-ох, не… — противи се Лорън. Тя много добре знае за какво става дума.

Но, не, разказвам подробно историята за Майлс и я карам да се чувства страхотно неловко.

— Той бе истински човек на изкуството. Подобно на Блум в „Одисеи“, професорът си падаше по острата миризма на урина. Купуваше пресни бъбреци и ме караше да се изпикая в малка купа. После накисваше бъбреците вътре и ги оставяше да киснат за през нощта, а на сутринта ги приготвяше за закуска. Беше много цивилизован извратеняк. Водеше ме на пазар по бутиците. Обожаваше да ми избира дрехи. Особено, ако имаше някоя младичка, елегантна продавачка, която да ми помага. Обясняваше ми, че много му допада да гледа как една млада жена облича друга, но поставени в комерсиална обстановка. Ерекцията му ясно се виждаше и понякога свършваше там, на място, направо в панталона си.

Лорън изглежда прекрасно, когато е бясна, разпалва се като жарава и това страшно й отива. Лицето й леко почервенява, очите й блестят. Може би хората обичат да я гледат ядосана, защото така виждат как би изглеждала, ако могат да я видят докато се чука.

Раб се смее, вдигайки вежди, а лицето на Лорън се сбръчква.

— Не смяташ ли, че Лорън е много хубава? — питам го.

На моята съквартирантка обаче хич не й е забавно. Лицето й се обагря още малко и очите й се просълзяват леко.

— Правиш се на глупачка! Стига си се опитвала да ни поставяш в неловки ситуации, и мен, и Раб!

Раб явно никак не е притеснен, защото успява да ни стресне и двете — Лорън съвсем очевидно, но и мен, доста повече отколкото показвам. Той, прехвърля една ръка в прегръдка върху Лорън и друга върху мен и подред ни разцелува нежно по бузите. Забелязвам как Лорън се вдървява и изчервява от глава до пети, а аз усещам буен приток на емоция и едновременно се чувствам като в менгеме.

— И двете сте толкова хубави — казва той дипломатично, а може би с чувство? Каквото и да е, Раб е просто непогрешим, готин, излъчва дълбочина и сила, каквито изобщо не бях слагала в сметките. После всичко се стопява, когато той сваля ръцете си и добавя спокойно:

— Ако не бяхте вие, щях да се задуша на тоя шибан курс. Говорим как да анализираме филмите също като скапаните критици, без да сме хващали в ръце камера през живота си. И тия дето ни преподават и те не са помирисвали. Учат ни само как да плюем или да се подмазваме на хората, които са имали достатъчно кураж да си надигнат гъзовете и просто да правят нещата. Така е с всички курсове по изкуства — правят от теб поредния досаден паразит.

Усещам как оклюмвам. Съзнателно или не, това момче може да те подлуди. Тъкмо отвори вратата към нещо прекрасно и сега ни запраща обратно в Учебникландия.

— Да твърдиш подобно нещо — сприхаво се тросна Лорън, макар и с видимо облекчение, че сърдечния изблик на Раб не е отишъл по-далеч, — означава да приемаш цялата тачеристка парадигма да се заличат изкуствата и всичко да мине на занаятчийска основа. Ако убиеш идеята за познанието само заради самото него, тогава убиваш и всеки критичен анализ на това, което става в общес…

— Не… не… — протестира Раб. — Имам друго предвид…

И така те продължават, продължават да се нападат и да отстъпват, да се убеждават, че принципно са на едно мнение, когато ги дели пропаст и обратното да се вкопчват яростно в някакви незначителни, педантични различия, които са им дошли на езика. С други думи здраво студентстваха.

Мразя тоя тип препирни, особено между мъж и жена и още повече, когато някой от тях току-що е вдигнал залога. Иска ми се да изкрещя право в лицата им:

СТИГА СТЕ СИ ТЪРСИЛИ ПРИЧИНИ ДА НЕ СЕ ИЗЧУКАТЕ!

След няколко питиета барът приема по-поносими омекотени очертания, темпото се забавя, хората се радват просто на компанията на други хора и плещят глупости. В този момент решавам, че доста си падам по Раб. Това не става изведнъж, а е нещо като постепенно натрупване. В него има нещо чисто и шотландско, нещо благородно и келтско. Почти пуритански стоицизъм, който не може да бъде открит у мъжете в Англия и особено в Рединг. Но те не спират и не спират, тези шотландци: спорят, обсъждат, разискват по начин, специфичен само за медийните и аристократичните прослойки в Англия.

— Стига с тия тъпи спорове! — прекъсвам ги авторитетно. — Преди малко споделих с вас една от палавите ми тайни. Нямаш ли и ти някакви такива тайни, а, Лорън?

— Не — отвръща тя, лицето й отново порозовява, а главата й се привежда. Забелязвам, че Раб повдига вежди, сякаш да ме предупреди да не се впускам в тази територия, проявявайки съчувствие към агонията на Лорън, каквото ми се ще да проявявах и аз.