Ървин Уелш - Порно

Линзи обаче си дава ясна сметка за нещата, твърде умна, твърде светната, за да се превърне в жертва и да се върже по-дълго от необходимото на такова място. Тя внимава никога да не показва пренебрежение към копелетата, които идват тук, пренебрежение, каквото една умна, образована жена като нея би трябвало да изпитва към тях, и вероятно към мен, макар всички да храним илюзии, че сме различни, че имаме някакъв специален финт в тази игра, някаква собствена спасителна ирония. Линзи обаче наистина е различна и има вярна представа за нещата. Направи няколко записа с аматьорско порно, направи собствен уеб-сайт, за да се разчуе името й и сега клиентите сами я търсят тук, точно в този стрийп и денс бар. Работи сама, без сводник, а заинтересованата й усмивка моментално се изпарява, щом се усети, че искаш да я работиш. Тя е човек, който не играе в чужди сценарии и следователно е напълно безполезна за мен.

Жалко. Гледам я на подиума как прави онова дълбоко атлетично движение с таза, което би запратило една крек-курветина като Таня в реанимацията. Проследявам бедрата с прекрасен изкуствен тен чак до сребърните прашки с усърдието на клиент, който си дава парите. Няма начин, просто се налага да потърся от онези нейни записи.

Неизбежно в края на смяната при мен пристига Дюри с кретенската усмивка на ученик-портаджия.

— Колвил иска да те види в офиса — почти напява противният плужек.

Знам за какво става дума и щом влизам, се настанявам без покана на стола срещу него. Погледът му шари наоколо през тесните цепки на очите върху изпитата му тарикатска мутра и ме наблюдава сякаш съм гол охлюв. С един жест плъзва по масата към мен някакъв плик. Върху ревера на това тъпо сиво сако, което е облякъл има леке. Нищо чудно, че тя…

— Формуляр Р45 и отработеното — обяснява той с типичния си мазнярски тон. — Тъй като не ти достигат две седмици до необходимите 104, не се налага да ти плащам обезщетение. Всичко е точно, уверявам те. Такъв е законът — ухилва се копелето.

Пускам дълбок искрен поглед.

— Защо така, Мат? — питам, разигравайки наранено достойнство. — Знаем се от толкова време!

Цъ. Погледът не сработва. Лицето му остава безизразно и той се обляга назад, клатейки бавно глава.

— Предупредих те да идваш навреме. Трябва ми главен барман, който да стои в бара. Но, което е по-важно, предупредих те за онази малка кучка, оная курветина, твоята приятелка, която се влачи тук и се предлага на клиентите ми. Онази седмица дори беше тръгнала да се натиска на един клиент със синя кръв — клати отново глава с отвращение той и до ушите ми достига кискането на Дюри, който се забавлява не по-малко от Колвил.

— И те имат курове, или поне така разправят — усмихвам се в отговор. Отново чувам сподавен кикот зад гърба си.

Колвил се накланя напред, физиономията му придобива сериозно изражение. Това е неговото шоу и той не би търпял да бъде изместен.

— Не ми се прави на много отворен, Уилямсън. Знам, че се мислиш за голям тарикат, но за мен не си нищо повече от поредния шотландски боклук, допълзял от Хакни.

— Айлингтън — вмятам. С последното наистина ме жегна.

— Няма значение. Главният барман трябва да движи бизнеса ми тук, а не да използва мястото за собствените си жалки мръсни игрички. Тук вече се събират всякакви боклуци — курви, дребни престъпници, футболни хулигани, търговци на порно, дилъри на дрога и знаеш ли какво? Всичко това става през последните две години откакто ти си тук!

— Но това е стриптийз бар! Естествено, че ще има съмнителни типове. Бизнесът ни е такъв, нечистоплътен! — протестирам гневно. — Създадох постоянна клиентела, която си плаща добре! Хора с пари!

— Просто си обирай парцалите — сочи ми той вратата.

— Значи, това е. Аз съм уволнен?

Усмивката на Мат Колвил става още по-широка. Време е. Вдигам очи и фиксирам погледа му.

— Е, значи е дошло време за разчистване на сметки. Чукам жена ти редовно от около шест месеца.

— Какв… — Колвил се втренчва в мен и усещам как Дюри замръзва зад гърба ми, после набързо се омита, смутолевяйки някакво извинение. Колвил остава вцепенен за секунда или две, но след лек тремор тънките му устни се извиват в лека предпазлива усмивка. После поклаща глава с презрение и ненавист.

— Ти наистина си бил голям нещастник, Уилямсън.

— Може да се каже, че и добре се нагуших — добавям, все едно не съм го чул. — Провери тегленията от кредитната й карта. Хотели, дизайнерски дрехи и всичко останало! — Соча с пръст ризата си „Версаче“. — Това определено не е от въшливата заплата, която ми даваш.