Хърбърт Уелс - Храната на боговете

Здесь есть возможность читать онлайн «Хърбърт Уелс - Храната на боговете» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Храната на боговете: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Храната на боговете»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Храната на боговете — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Храната на боговете», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Господин Редууд — каза мъжът с учтив поклон, — не искате ли да дойдете с мен при господин Катергам? Той желае да ви види колкото може по-скоро.

— Желае да ме види? — едва можа да промълви Редууд. — А какво направи той със сина ми? — попита старецът след кратко мълчание.

— С вашия син ли, господине? Той вече е по-добре. Поне такива са последните новини.

— Как така по-добре?

— Но нали вчера беше ранен, господине. Нима не сте чул за това?

Това предположение — че е чул каквото и да е — страшно ядоса стария Редууд.

— Вие знаете, че бях затворен и не съм могъл нищо да чуя! — извика той сърдито.

— Господин Катергам се страхуваше за вас, господине… По улиците беше опасно и всичко можеше да се случи… Арестуваха ви, за да ви избавят от някоя неприятна случайност, господине.

— Арестуваха ме, за да не мога да помогна на сина си или да му съобщя нещо — грубо го прекъсна старецът. — Но кажете какво се е случило. Разкажете ми всичко! Нима сте ги избили?

— За съжаление не, не успяхме, господине — кратко и ясно отговори мъжът.

— И вие имате смелостта да ми отговаряте по този начин?

— Откровеният ми отговор доказва, че не сме имали намерение да ги избиваме. Ние започнахме боя, но не бяхме достатъчно подготвени.

— И как свърши всичко?

— Свърши се с това, господине, че гигантите… донякъде… победиха…

Целият свят за миг се промени в очите на Редууд. Спазмите, които бяха стегнали гърлото му, завършиха с въздишка на облекчение.

— Значи гигантите победиха, така ли? — извика с възторг Редууд.

— Битката беше ужасна, разрушенията нечувани… И всичко това поради едно фатално недоразумение. На север и в централните райони всички гиганти са избити.

— Значи сражението все още продължава?

— Не, господине, бялото знаме е развято. Има примирие.

— Кой вдигна бяло знаме, гигантите ли?

— Не, господин Катергам. За всичко е виновно едно фатално недоразумение. Затова господин Катергам иска да ви разкаже точно как стоят нещата. Гигантите настояват за вашето посредничество.

— А къде е синът ми и как е той? — прекъсна го нетърпеливо Редууд.

— Той беше ранен.

— Какво? Разкажете ми подробно.

— Той отиваше с принцесата… преди укрепленията на братята Косар да бъдат окончателно обкръжени… при тях в Чийзинг… на излизане от дъбовата гора се натъкнаха на пехотен отряд. Войниците бяха много разтревожени този ден и появата на вашия син създаде паника.

— И го застреляха?

— Не, господине, напротив, спуснаха се след него. Само някои от тях започнаха да стрелят въпреки строгата заповед.

Редууд поклати недоверчиво глава.

— Уверявам ви, господине. Макар че заповедта не се отнасяше за вашия син, а за принцесата.

— Това ми е ясно. И после?

— След това гигантите се спуснаха с викове към укреплението, като прекосиха великанския глог. Но тук един войник се объркал и стрелял. Казва, че вашият син се намесил…

— Ето на…

— Но няма нищо, господине. Сигурни сме, че раната му е лека.

— Откъде научихте?

— Той сам ни писа, че вече е по-добре. Оправя се.

Редууд стоя мълком около минута със скръстени ръце, а след това даде воля на своето негодувание:

— Така е! Започнали сте една безсмислена война, направили сте непростими и жестоки грешки, а сега казвате, че не сте искали да ги избивате!… А какво стана с другите?

Младият човек явно не разбра въпроса.

— С другите гиганти — поясни Редууд. — Каква е тяхната участ?

— Тридесет души са убити, господине — отговори смутено мъжът.

— А останалите са ранени?

— Да, господине.

— И Катергам иска да ме види! — извика Редууд, като се задъхваше. — Къде са ранените?

— Някои още по време на боя се скриха в укрепленията… сигурно са знаели…

— Как да не знаят… Ако не беше Косар… Старият Косар там ли е?

— Да, господине. Всички гиганти са се събрали там освен онези, които не са участвали в боя и сега се движат свободно благодарение на примирието.

— Значи вие сте разбити! — каза Редууд.

— Не, господине, не сме разбити. Не може да се каже такова нещо. Но гигантите нарушават военните норми — миналата нощ и сега, след като ние прекратихме нападението. Тази вечер започнаха да бомбардират Лондон.

— Че какво нарушение има тук?

— Ами стрелят с бомби, пълни с отрова!

— Каква отрова?

— Да, господине, отрова. Храната…

— Хераклофорбията?

— Да, господине. Господин Катергам…

— Е да, разбира се, че сте бити! Сега ми е ясно! На какво можете да се надявате? С какво могат да бъдат възнаградени вашите усилия? Вие ще се нагълтате с Хераклофорбия заедно с уличния прах! Той прониква навсякъде! За какво ще се биете тогава? А отгоре на това говорите и за военни норми! Боже мой! И защо аз да се намесвам? Притрябвало ми е да спасявам убийци! Вашият сапунен мехур се пукна и направи много пакости — какво мога да сторя аз сега?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Храната на боговете»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Храната на боговете» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Храната на боговете»

Обсуждение, отзывы о книге «Храната на боговете» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x