Катлийн Удиуиз - Сълзи от злато

Сега вече търпението на Елиза се изчерпа. Не бяха по вкуса й такива галантности. Тя настръхна, реши да сложи веднага този мъж на място. Извърна се с вдигната ръка, готова да лепне плесница на нахалника и да прекъсне глупавите му брътвежи. Очакваше да види зад себе си Девлин Хъксфорд, префърцунения братовчед на Риланд, който цяла вечер я зяпаше. Но пред нея бе едно мургаво лице с тъмни очи, в които танцуваха искрици смях.

— Куентин! — провикна се тя с облекчение. — Ти пък какво правиш тук?

Грейнал в усмивка, той плъзна тънките й пръстчета по устните си.

— Днес изглеждаш вълшебно, братовчедке! Виждам, че преследванията на семейство Редбърн съвсем не са ти навредили. — В ъгълчетата на устните му трепна закачка. — Майка ми никога не ще прости на братята ми, че позволиха да им се измъкнеш!

— Как можеш да говориш с такъв той за собствената си плът и кръв! — упрекна го Елиза. — Макар, че е вярно, че лошо ми се пишеше. Истинско чудо е, че успях да избягам.

— Горкият Форсуърт, още го боли главата от твоя удар. Разбира се, мама здраво го наруга, че си е обърнал гърба и те е оставил… — Куентин въздъхна театрално и поклати глава. — Бедното момче, никога няма да е вече същото. Ти го повреди.

— Лорд Форсуърт, както той сам се нарича, си беше побъркан и преди да го ударя по главата — присмя се тя. — Честно казано, мога само да се чудя, че и ти си от същото семейство. Ако говорим за ум и знания, ти си далеч, далеч пред братята си, да не говорим за добрите маниери!

Куентин притисна ръка към финото сукно на жакета си и прие комплимента с лек поклон.

— Моите най-дълбоки благодарности, благородна госпожице! Когато си най-големият син, все пак имаш известни предимства. Както знаеш, баща ми остави на мен семейното имение и имуществото, което бе отделно от майчините ми богатства. Това са един вид утешения, които ти позволяват да се спасиш от боричканията и интригите в семейството.

Елиза вирна носле, за да покаже, че не желае да слуша извинения за грешките на неговото семейство. Вдовицата и по-малките синове на Бардолф Редбърн бяха създали около себе си една арогантна клика от благородници, които използваха своята мощ като да беше меч, с който обезвреждаха всеки, изпречил се на пътя им.

— Чичо Бардолф се показа също така великодушен и към Касандра. — Богатството й можеше да стигне и за нея, и за братята ти доста дълго време. И ако сега всичко се е стопило, виновна си е тя с нейната глупост. А сега иска да измъкне и онова, което баща ми отреди за мене, все повтаря, че принадлежало на синовете й, защото било част от наследството на Редбърн. Да вървят по дяволите и тя, и тримата ти братя! Знаеш, че баща ми е вторият син и е трябвало сам да спечели всичко, нищо не идва от семейството. И ако не ме бяха затворили и насилвали да им кажа къде са скрити парите, щях да съм склонна да помисля, че именно те имат пръст и в отвличането на баща ми!

Куентин смръщи чело в размисъл, скръстил ръце на гърба си.

— Имаш право. Малко е вероятно да искат да ти изтръгнат тайната със сила, ако държаха чичо Рамзи в ръцете си. — Куентин тежко въздъхна. — Безпокоят ме игричките, които замислят майка ми и братята ми, за да трупат още богатства.

— Не са само игрички — поправи го Елиза с леден той. — Касандра и празноглавите й синове постъпиха много по-зле с мен. — Тя млъкна, защото не искаше да го обижда повече. — Прости ми, Куентин! Без да искам те нараних! Ти се различаваш толкова много от семейството си, че понякога забравям да сдържам езика си. Просто недоумявам, защо рискува да си навлечеш гнева на майка си, като ме прибра у вас.

Той се разсмя.

— Боя се, че благородната ми постъпка тогава не беше много далновидна. Трябваше да осигуря къщата срещу нахлуването на майка ми. Тогава нямаше да се наложи да бягаш втори път.

— Братята ти дойдоха, когато те нямаше. Промъкнаха се като същински крадци в нощта, за да ме върнат в Лондон. Ти нямаш вина, Куентин!

Тъмните му очи я погледнаха въпросително:

— Все си задавам въпроса … — започна той колебливо. — Но искам или не искам, все пак трябва да те попитам, Елиза. Какво направиха те тогава с тебе?

Нежните й рамене леко се напрегнаха, не й се искаше да си спомня жестокостите на леля си и братовчедите си. Тормозът не бе останал само в границата на обидите… Бяха я били, а когато това се оказа безполезно, я лишиха от храна и най-елементарни удобства, превърнаха спалнята й в истинска килия за изтезания.

И сега дори, когато бе отново на свобода, тя знаеше, че заради собственото си вътрешно спокойствие и равновесие трябва да прогони всеки спомен от онези ужасни седмици.