Катлийн Удиуиз - Сълзи от злато

Едуард Стамфорд бе извън себе си от радост. Най-после си имаше зет — и с богатство, и с име. Ала все пак не му беше дал ръката на щерка си без известна доза огорчение. С голяма неохота бе склонил на сватбената трапеза да се поднесат повече ястия от обикновено. Сега старият скъперник гледаше с тревога как на изгладнелите гости се предлагат огромни подноси с печени прасенца, пълнени пилета и изкусно декорирани диви птици, как с безпощадно безразличие се поглъщат сочните меса, вкусните пудинги и най-фини сладкиши. Защото всичките тези хора бяха дошли да се възползват от неговата щедрост, проявявана толкова рядко. И ако някой забележеше липсата на апетит у домакина, запазваше откритието си за себе си.

Беше наистина необикновен ден — Едуард Стамфорд да бъде любезен към всички! Знаеха го като хитрец, който дължи богатството си на нещастието или на глупостта на другите. Вярно, че никой не можеше да представи доказателства за това, че неочакваните му печалби се дължат на тънки машинации. Но все пак се знаеше, че Едуард умее винаги да обира чуждите плодове. Неговият най-голям благодетел, сега вече замлъкнал завинаги, бе покойният господар на Бредбъри Хол — Максим Сиймур, маркиз Бредбъри.

Никой не предполагаше колко усилия бе струвало на Едуард да разсее всяко подозрение, че той самият има пръст в убийството на личния шпионин на кралицата. Като стовари вината върху Сиймур, той трябваше да се откаже от всички почести и предимства, които щеше да му донесе съюзът между дъщеря му и маркиза. От друга страна, той трепереше не само от онова, което може да предприеме кралицата, за да си отмъсти. О, той добре знаеше, че навремето маркизът се славеше като един от най-смелите хора на кралицата, прочут с умението да върти меча. В кошмарите си Едуард се виждаше вече забоден на стената с дългата бляскава сабя на благородника.

Вярно е, че Елизабет даде ухо на повдигнатите от Едуард обвинения, ала той явно бе подценил нейните симпатии към Сиймур. Най-напред кралицата бе раздразнена от това, че един от благородниците, ползващ се с нейното благоволение, е обвинен в убийство и измяна от някакъв си по-нискостоящ. Чак когато свидетелите потвърдиха, че ръкавицата на маркиза е намерена до мъртвия съгледвач, Едуард можа да обърне работата в своя полза. Накрая кралицата му повярва и заповяда Сиймур да бъде посечен незабавно. След това по бързата процедура, която се прилагаше при измяна на кралската особа, титлата на маркиза бе отнета, а имотът му бе присъден на човека, който бе издигнал обвинението. Първоначалното ликуване на Едуард бързо отстъпи мястото на ужасен страх като разбра, че в затворническата си килия в Ламберт Палас маркизът се бил заклел да отмъсти на всички, които са допринесли за загубването на кралското благоволение. Макар че смъртната присъда трябваше да бъде изпълнена само след две седмици, Едуард просто не смееше да склопи очи от страх, че може никога да не ги отвори отново. Най-много се боеше маркизът да не разбере — и с право, както стана ясно, защото маркизът бе изковал план как да избяга от пазачите си, докато пресичат моста по пътя за Тауър. Но съдбата пожела друго. При бягството си Сиймур бе застрелян от стражата. Велико бе облекчението на Едуард като научи тази вест и най-после се почувства толкова сигурен, че започна да мисли как да пренесе цялото си домочадие от своята никаква къща в богатите владения на маркиза.

Бързото премахване на маркиза спадаше към най-забележителните ходове на Едуард, ала и сега, когато покажеше понякога съчувствие или отваряше дома или кесията си, за да помогне на някого, все се намираха хора, които мислеха, че с това той само иска да спечели още по-големи богатства. Точно така изглеждаше и случаят, когато гостоприемно взе в дома си Елиза Редбърн, дъщеря на неговата намерена сестра, починала преди близо петнадесет години. Бащата на Елиза бе изчезнал при обстоятелства, които наложиха бягството й от Лондон и от бащиния дом. Едуард, до когото бяха стигнали приказки за някакво скрито семейно съкровище, й бе предоставил великодушно източното крило на Бредбъри Хол. Но такава прекалена щедрост съвсем не подхождаше на нрава му. Тъй като бе единственият близък, към когото момичето можеше да се обърне, той използва затрудненото й положение, поиска й висок наем и фактически я накара да му работи като икономка в новото имение. Той си намери извинението, че собствената му дъщеря не бива да се товари с домашните задължения, докато е заета с приготовления за сватбата си с граф Чедуик. Преди сватбата Едуард нареди на племенницата си вечер да не сяда при гостите, а да следи прислугата в залата. Най-строго я предупреди да внимава да не се пилее нито капчица, нито трошица и да следи най-вече слугите да не ядат от скъпите гозби.