Катлийн Удиуиз - Сълзи от злато

— Все още ли държите да бъда сам на масата? — запита той разочаровано.

— Ще се радвам да ви правя компания — отвърна тя.

— Чудесно!

Николаус извъртя един кратък поклон, преди да й предложи ръка и да я поведе към масата. Тя позволи да й държи стола. След това обаче той насочи цялото си внимание към лакомствата на масата, докато Елиза само ровеше в чинията си и се питаше кога ли най-после ще започне голямата схватка. Бе видяла вече как веднъж капитанът се накара на един юнга и как след това юнгата си тръгна като попарен, макар че Елиза не бе разбрала нито дума от гневните му думи. Бе подготвена за най-лошото, когато Николаус отмести назад стола си и се взря в нея.

— Тук вие не сте пленница — подхвана той с поучителен тон. Елиза вирна мъничко нос, за да изрази без думи, че е на обратното мнение. — Предоставям ви удобствата на собствената си каюта, а имате и известна свобода, доколкото това е разумно, на моя кораб. — Той дойде по-близо и хвана ръкава й. — Но вие упорствате да се представяте отвлечена, окъсана, жертва на моите намерения.

Само сапфирите на очите й му отговориха, че не се лъже.

— Възможно ли е дрехите да не са ви харесали?

— Напротив, капитане — отвърна тя спокойно. — Дрехите са прекрасни. Но не ми казахте нищо за цената… — Тя нарочно направи пауза. — Несъмнено такива разкошни дрехи струват скъпо, цена, която при сегашните условия аз или не мога, или не искам да заплатя.

Николаус я изгледа мрачно, преди да потопи пръсти в купата с розова вода, за да ги изплакне.

— Аз съм капитан на Ханзата и като такъв съм положил клетвата за безбрачие, докато натрупам известно богатство…

— Една клетва не значи много нещо… — пресече то Елиза. — Дори и да твърдите че сте почтен човек, досега не съм видяла потвърждение на думите ви. Не ви познавам, но познавам онова, което направихте!

Той стисна устни, докато търсеше отговора. Сетне най-неочаквано заяви:

— Уважаема госпожице, вие не сте разбрала правилно моите намерения! Подаръците не идват от мен, а от вашия благодетел. Той плати дрехите. Не е ли повече от справедливо да ви възстанови роклята, която бе съсипана при отвличането?

Замислена, Елиза прекара върха на пръстчето си по ръба на винената чаша.

— Но мисълта за моето отвличане не ми дава покой! Все се питам дали то няма някаква връзка със съдбата на моя баща. Дали е възможно, наистина?

Николаус вдигна рамене, за да изрази съжаление.

— Ако можех да гадая, бих се съгласил с вас, но кой може да каже какво става в сърцето на един човек? Та вие самата си струва да бъдете отвлечена. Има ли нещо чудно в това, че един мъж е толкова луд по вас?

— Луд? — Елиза не разбра. — За какво говорите, капитане?

— Смятате ли, че не е нормално някой да се влюби във вае?

— Да! — отвърна тя убедено. Никой от мъжете, които бяха търсили благоволението й, не се бе опитвал да я ухажва по този начин.

— Повярвайте, госпожице, това е най-естественото нещо на света!

Елиза срещна погледа му и се изненада от необикновения, почти жаден израз в очите му. Ако това беше страст, то в тази страст имаше примесена много нежност. Странно трогната, тя се извърна и отвърна сухо:

— След всичко, което трябваше да преживея, съм по-склонна да мисля, че човекът, който е наредил да ме отвлекат, храни към мен дълбока омраза.

Николаус тихичко се засмя.

— Не, не е така! Не бих ви завел при него, ако имах и най-малкото опасение, че има зли намерения.

— Защо се колебаете да назовете името му?

— Негова светлост поиска името му да не се споменава, докато сам не ви се представи. Иска лично да ви обясни своите съображения, за да не се настроите срещу него.

— Уверявам ви — заяви Елиза натъртено — че каквото и да е името му, аз вече го мразя!

На сутринта бурята бе стихнала. В замяна на това бе станало ужасно студено. За да не създава впечатление, че е слаба, Елиза се яви на задната палуба. Веднага носът и бузите й почервеняха, не усещаше пръстите си от студ, макар че бе скрила ръце под наметката. Както и предния ден Николаус се приближи и като погледна надолу към лицето й, цъфна в усмивка:

— Отбелязвам вашето постоянство, госпожице! Да прекосяваш Северно море след деня на Свети Мартин, е все едно да предизвикваш Бога. А пък дама, която има кураж в такова време да излезе на палубата, е достойна за един морски капитан!

Елиза го дари с хладен поглед.

— Да не ми правите предложение?

Капитанът избухна в смях и поклати глава:

— Не, не! Вие наистина сте цяло изкушение, но моята чест ме обвързва…