Катлийн Удиуиз - Сълзи от злато

В това време Фич скочи триумфиращ от една плоска скала право пред лодката. Плюейки вода, той си пое въздух и заплува към тях.

Лодката силно се заклати. Големите ръце на Спенс търсеха да се хванат за борда. Елиза отново опита да вземе греблото, ала то се оказа твърде тежко и неудобно, за да може да го върти като оръжие. Задният край на греблото се удари толкова силно в мачтата, че Елиза едва не изхвърча през борда. Фич бе стигнал до лодката и се изкатери тържествуващ. С гневен писък Елиза се втурна да го отблъсне с греблото, но изгуби равновесие, когато Спенс се прехвърляше през борда и случайно се блъсна в румпела. Лодката се изправи като мъжки кит през любовния период и… Елиза бухна в ледената вода. Безпаметна от ужас, тя изплува, като се бореше да поеме въздух. Само гневът й помогна да дойде бързо на себе си: двамата мъже отново владееха лодката.

Смаяните им погледи й подсказаха каква ли гледка представлява — с тръстики по главата, мокри кичури, полепнали по лицето, хубавата и колосана яка провиснала като гирлянд на някаква злощастна сирена.

Въпреки че тук реката не бе дълбока, Елиза не можеше да се изправи, пречеха натежалите й поли. Тя отчаяно търсеше да стъпи, изправи се и усети как елегантната й обувка се заклещи между камъните. Колкото и да се мъчеше, остана клекнала във водата.

Фич бе успял да улови веслата и сега се опитваше да изправи лодката. Отблъсна я и я докара до Елиза. Подаде й ръка с красноречива гримаса.

Вирнала високо глава, тя му обърна гръб и зашляпа с мокрите си поли през тинята към брега. Щом стигна твърда почва, вече не можеше да се сдържа, зъбите й тракаха от студ. Мъжете изтеглиха лодката на суша. Като избягваха да срещат отровните погледи на Елиза, те се заеха да запалят огън. Завесата, служила за увиване на пленницата, те окачиха на въжето, опънато между две дървета. Елиза можеше да се прикрие зад нея.

Зад този импровизиран параван тя свали дрехите си, но най-първо скри кесията с пари в хралупата на дървото. Мъжете простряха мокрите дрехи край огъня, докато Елиза се видя, принудена да се увие с кожите. Спенс бе успял да улови заек. Сега, одран най-грижливо, той цвърчеше на шиш, над пламъците. Хляб, сирене и вино допълваха закуската им. Наистина, заекът бе ужасно жилав, но храната стигаше, да утолят глада си. Елиза поблагодари хладно за своята порция.

— Сега трябва да си починете — я посъветва Спенс. — Щом мръкне, ще продължим.

Кадифената й рокля надали щеше да изсъхне дотогава.

— А какво ще облека? — запита тя. — Роклята ми е съсипана, загубих във водата едната си обувка. Всичко е още съвсем мокро.

Спенс се отдалечи за малко и се върна с чифт кожени обувки, някаква раздърпана вълнена рокля и дебела наметка.

— Ето тук нещо, ако сте съгласна да го носите… Прости дрехи, ама ще свършат работа. Така ще стигнем до целта си, без да правим впечатление…

Елиза го погледна мрачно. Нямаше понятие защо трябва да бъде облечена бедняшки. Явно нямаше да попадне в някаква луксозна обстановка. Тя взе дрехите, тъй като би било глупаво да стой с мокра рокля, а кожените завивки не бяха достатъчни. Изсуши косите си пред огъня, пооправи ги е пръсти и ги пусна свободно по раменете. Щом долните й дрехи се поизсушиха, тя отново се скри зад своя параван, взе кринолина си и направи в него джобче за кесията си. Облече фустите, стегна елечето на вълнената рокля и върза шнуровете около талията си, обу кожените обувки. С благодарност усети колко топла е тази дреха. Накрая спусна ниско качулката на сивото наметало.

Нощта бе вече настъпила, когато някой кротко побутна Елиза да става. Тя с неохота подаде кожите, за да ги отнесат отново в лодката, където пак можеше да си легне.

— Мога да умра — оплака се тя — но вас какво ли ви интересува? Двама безсърдечни негодници, това сте вие! И в гроба пак ще търся възмездие, кълна се!

— Не е така, госпожо. За нас вашата сигурност е по-важна и от собствения ни живот! — възрази Спенс.

Елиза го погледна разколебана.

— Е, добре, Спенс! Но аз мога да свидетелствам, че ти не успя да изпълниш задълженията си. Предпочитам да слушам воя на призраците в царството на мъртвите, отколкото да разчитам повече на твоите грижи. Клетото ми тяло не може повече да ги понесе!

Спенс не намери думи, за да й отговори — права си беше. Не можеше да й се сърди, че хвърля цялата вина на него и на Фич. Негова светлост им бе наредил да пазят тайна и Спенс нямаше да наруши клетвата си, макар че май започваше, да прилича на истински негодник.