Катлийн Удиуиз - Сълзи от злато

Каруцата свърна по пътя. Продължи да подскача още известно време и спря. Звукът от копита стана по-силен, премина непосредствено край тях и… заглъхна. Тишината на нощта отново се възцари. Ала не трая дълго. Скоро отново проехтя тропот. Този път конете бяха повече, може би десетина. Дочуха се мъжки гласове. Сред откъслечните подвиквания Елиза долови прегракналия глас на чичо си.

— Давайте, бе хора! Ще го хванем този дявол! Сега вече няма да ни избяга!

Елиза отчаяно се заизвива, отчаяно искаше да привлече вниманието на конниците! Един ритник отгоре я накара да застине. По страните й бликнаха сълзи от отчаяние, когато шумът от бясната гонитба затихна и отново настъпи тишина. Увлечени в преследването, ездачите и не предположиха, че малко встрани от пътя някой лудо очакваше спасение.

Каруцарят предпазливо излезе отново на пътя и пътуването продължи. Измина цяла вечност, така се стори поне на Елиза. Пръстчетата й не напипаха никакъв възел. Лежането върху подскачащата каруца й причиняваше ужасни болки. С всяка миля се чувствуваше все по-изтощена и сломена.

Защо я бяха отвлекли? Какво искаха? Кой можеше да бъде самотният ездач? Сигурно Максим Сиймур ги беше настигнал по пътя, а чичо й и неколцина от гостите му са тръгнали да го преследват… Но тя не можеше да проумее каква полза би имал Сиймур от нейното отвличане. Ако бе искал да я плени, положително щеше да и попречи да напусне залата. А той почти не я удостои с поглед, когато тя излезе… Не, този опасен човек не би поръчал да я отвлекат. Имаше други хора, които имаха много повече основания да я държат в своя власт. Касандра и синовете й, например… Или благородният граф Риланд, жадуващ отмъщение…

Вероятността двамата й похитители да са изпратени от хора, носещи името на собственото й семейство, не правеше положението по-добро. Ако попаднеше отново в ръцете на леля си и братовчедите си, те щяха да сломят цялата й съпротивителна сила…

От дете още Елиза бе слушала немалко за интригите на леля си Касандра. Говореха най-вече слугите, които изпитваха страхотен ужас пред тази отмъстителна жена. Ако можеше да се вярва на слуховете, Касандра била влюбена в своя девер Рамзи, още докато Бардолф бе жив. Изпитвала дива омраза към младата съпруга на Рамзи, момичето с чудните кестеняви коси. Според Касандра, Деидре била просто едно подхвърлено дете, към което Рамзи изпитвал съжаление. Ревността и омразата й се разразили още по-силно, когато младата съпруга на Рамзи родила момиченце. Касандра, която категорично отказваше да признае правата на момичето като член на семейството, твърдяла навсякъде, че Елиза не е Редбърн, а само издънка на някакъв си странстващ певец, като майка си. И тогава бе настъпил онзи зловещ ден, в който Деидре малко преди да даде живот на второто си дете, почина от незнайна болест. Дълбоко покрусен от загубата на жена си, Рамзи прехвърли цялата си любов върху Елиза, за най-голямо разочарование и огорчение на своята снаха.

С годините финансовото положение на Касандра ставаше все по-объркано и създаваше много грижи на Рамзи. Той съзнаваше, че след неговата смърт бъдещето на дъщеря му е застрашено. Трябваше да скрие някак имуществата си от алчната Касандра. Откри сметки на името на Елиза при свои доверени банкери. Мълвата говореше, че не много отдавна бил разпродал много имоти, за какво бяха иначе тия тайни пътувания до Стилярдс? Слуховете възбудиха семейство Редбърн. Къде и за какво изнасяше той тези големи сандъци нощем от дома си? Касандра и тримата й по-малки сина бяха научили това от един слуга в къщата на Рамзи. И бяха изтръгнали това с изтезания, смятаха го за най-чиста истина.

Елиза изкриви лице от болка, когато каруцата подскочи на някакъв завой. Петата й се ожули до кръв от нерендосаната дъска. Е, какво пък! Не можеше да очаква по-добро отношение от собственото си семейство. Напротив, Редбърн нямаше да се спрат пред нищо, което би им помогнало да постигнат целите си. Ненаситната алчност на Касандра бе най-страшна. Веднага след отвличането на Рамзи, Касандра и синовете и довтасаха в семейното имение, не за да утешават Елиза, о не! Те твърдяха, че Рамзи е мъртъв и че неговите имения и скритите му пари не бива да преминават в женски ръце без изрична заповед на кралицата. Цялото имущество по право било собственост на синовете на Бардолф Редбърн, най-стария брат на Рамзи, който бе наследил титлата. Елиза отказа да отстъпи каквото и да е на леля си, а това така я вбеси, че предприе най-строги мерки. Касандра побесня още повече, когато Куентин се опита да спаси Елиза и я заведе в имението си. А отгоре на всичко при втория си опит за бягство Елиза бе нанесла на сина й Форсуърт страхотен удар по главата…