Катлийн Удиуиз - Сълзи от злато

„Сега пак ще ме закарат на някое непознато място, ще бъда в ръцете им…“ — мислеше отчаяно Елиза.

Със сигурност не я чакаше нищо добро. Беше като безпаметна от страх, когато каручката спря и двамата мъже слязоха.

Единият заговори с приглушен глас на каруцаря, докато другият сваляше балите със слама. В светлината на лоената свещ Елиза за пръв път видя своите похитители. През последните месеци бе срещала немалко престъпници — от свръх елегантната, вечно млада на вид Касандра и нейните синове, до злощастните пропаднали главорези в техния квартал в Лондон. За своя изненада трябваше да признае, че нейните похитители съвсем не бяха толкова страшни. Спенс бе едър и силен мъж, въпреки че изглеждаше мършав. Имаше светлокестенява коса и добродушни сиви очи. Фич пък бе дребен, набит и някак си напомняше голяма круша. Косата му бе щръкнала, сините му очи примигваха весело. Човек не би повярвал, че те двамата могат да извършат онова, което вече бяха сторили.

Елиза позна каруцаря — този човек работеше в конюшните на Бредбъри. Тя се зарече, че ще разкрие неговото участие в отвличането, стига да се върне някога отново в имението. Сега тя с отчаяние видя, как той цъкна с език на конете, обърна колата и потегли обратно по пътя, по който бяха дошли.

Бяха слезли до брега на някаква река. Но не се виждаше нито лодка, нито каруца, нито ездитни коне… Какво щяха да правят? Дали нямаше да я убият? Или да се гаврят с нея… В нейните очи те вече се бяха превърнали в чудовища. Когато зърна над главата си отчупен клон, Елиза дебнешком се протегна и пипна единия край. Щом Фич се приближи, тя замахва с всичката си сила и го удари по главата. Човекът силно извика и се олюля към стреснатия си спътник. Именно този момент на замайване използва Елиза и хукна, вдигнала високо поли. Гората беше наблизо. Двамата похитители се съвзеха и се втурнаха да я преследват. Спенс държеше фенер. Бе тъмно като в рог. Черната рокля на Елиза й даваше известно предимство. Светлината на фенера не можеше да стигне до гъстака, в който се провираше. Успя да вземе малко преднина пред двамата мъже, които тежко трополяха след нея. Като малка безплътна елфа Елиза прелиташе между дърветата. От време на време хвърляше поглед назад през рамо. Сърцето й биеше в радостна възбуда, като виждаше как двамата мъже все повече изостават. До свободата оставаше една ръка разстояние…

Но след като мина през една просека, пътят и бе препречен от непроходим гъсталак. Тя се мяташе и търсеше как да се промуши навътре — безуспешно! Сега Елиза внимателно потърси път за отстъпление, отново мина просеката, вече в обратна посока, като търсеше да се скрие пак сред дърветата. Когато светлината на нейните преследвачи приближи, Елиза се отдръпна още по-навътре в гората. Без да помръдне, стаила дъх, тя се сви цялата, ужасена, че кънтящите удари на сърцето й могат да я издадат.

Мъжете, без да предполагат, че е толкова близо до тях, продължиха нататък, но и те бяха спрени от непроходимия гъсталак. Сега те се разделиха, за да обходят горичката. Елиза събра кураж и излезе от тъмнината, подхвана полите си и затича към мястото, където най-напред се бе скрила в гората. Краката й просто летяха над покритата с окапала шума земя. Отново й се мярна надежда. И тогава токът на обувката и се заклещи в някаква издънка. При падането си Елиза неволно извика и преди да се окопити, Фич и Спенс вече тичаха към нея с исполински скокове.

— Не ме докосвайте! — извика Елиза, когато и двамата клекнаха до крака й. Изненадано отбеляза, че и двамата послушно се дръпнаха. На светлината на фенера тя започна да обира сухите листа и клонки от косата си, изтръска и кадифената си рокля. След като що-годе пооправи вида си, Елиза подаде ръка на Спенс.

— Внимателно, наранена съм! — предупреди тя. В бързината той докосна глезена на Елиза и тя изпищя от болка. — Господи, боже! Глезенът ми!

— Наистина съжалявам, господарке! — заизвинява се Спенс. Той отново се наведе да я вдигне на ръце, този път още по-внимателно.

Явната му загриженост обърка Елиза.

— Искам най-после да зная, какво смятате да правите! — започна тя, като натъртваше всяка дума. — Защо бях отвлечена? Редбърн ли ви наеха? Пари ли ви дадоха, за да ме закарате при тях?

Спенс поклати глава в недоумение.

— Ама не, госпожо! Не познаваме никакви Редбърн.

Думите му не я убедиха. За леля й и братовчедите и бе толкова лесно да наемат хора под чуждо име! Напоследък на Елиза и бе станало вече навик да носи под кринолина си пълна кесия, за да бъде подготвена за всички случаи. Ужасното й положение в момента налагаше да прибегне до тази кесия, но тия двамата не биваше да разберат колко много пари носи у себе си. По-умно беше да остави у похитителите си убеждението, че наградата ще ги очаква в къщата на вуйчо й.