Катлийн Удиуиз - Сълзи от злато

Междувременно Максим вече бе проникнал в тесния отходен канал и предупреди Кенет да внимава, когато рицарят напъха масивното си тяло в отвора. През два зарешетени отвора над тях проникваше слаба светлина. Единият отвор бе само на няколко метра, но вторият бе поне на десет. От най-близкия се виждаха пръти и краят на една желязна врата, а когато Максим допълзя до по-далечния отвор, видя оттам ботуша на един пазач, седнал на стол и чу хъркането му. Той внимателно изпълзя обратно към първия отвор.

Провериха и установиха, че решетката е само положена върху каменната рамка. Като напънаха срещу й, тя поддаде с лек шум, който ги накара да замръзнат. Но хъркането не бе престанало. Те повдигнаха решетката и я бутнаха настрана. Главата на Максим предпазливо се подаде през отвора. Нищо не помръдваше. Пазачът, облегнат на стената, не преставаше да хърка. Максим напрегнато се опитваше да проникне с поглед през тъмнината и най-накрая различи три спящи фигури.

Тримата мъже безшумно се измъкнаха от отходния канал. Докато Максим се зае да изследва тежкия катинар на килията, Кенет застана на пост на стълбите, а Николаус се стрелна към спящия пазач. Той се изправи над изпружените му крака и го удари с пистолета си по черепа. С лявата си ръка той го задържа да не падне на пода. Положи го да заеме такова положение, сякаш спи, завърза му краката с едно въже, което промуши отзад през пейката и завърза отзад и ръцете на безчувствения мъж.

Максим измъкна от джоба си едни оловен куршум, който пусна по пода на килията. Той се изтърколи до нара, през чийто ръб падаше водопад от меднокестеняви коси. Елиза скочи. Тя се събуди мигновено, когато отвъд решетката разпозна познатата и любима фигура. Максим едва успя да предотврати радостния й вик, слагайки пръст на устните си да мълчи. Сега Елиза събуди мъжа до себе си. Той бавно повдигна брадатата си глава, а сега тя постави пръст на устните си, за да възпре въпроса му. Елиза посочи безмълвно към Максим. Погледът на Рамзи Редбърн се спря на високия хубав мъж и една усмивка, първата от месеци наред, просветли лицето му.

Максим леко почука по ключалката: Къде е ключът? Елиза безшумно изрече с устни името „Куентин“ и направи знак, сякаш пуска ключа в джоб на палто, после се приближи плътно до решетките и протегна през тях ръка към мъжа си. Стремяха се един към друг и дори и железните пръти не можаха да попречат на устните им да се слеят за малко. Максим изтри с усмивка едно малко петънце от бузата й. Той посочи с глава към третата фигура и Елиза прошепна: „Арабела“.

Николаус обиколи редиците железни пръти и внимателно ги почукваше, за да не вдига много шум. Той откри няколко, които издаваха тъп звук. С движение на главата той извика Кенет. Двамата заедно хванаха долните краища и силно задърпаха. Един от прътите поддаде малко, но устоя, докато ръждясалото легло на втория се счупи и прътът поддаде цели две педи.

Шум от провлачени стъпки на тежки ботуши и една прозявка възвестиха смяната на стражата. Когато главата на мъжа се появи в зрителното поле, той се вкамени, а сънените очи се изцъклиха, защото се намери за свое голямо учудване пред трима мъже. Посегна към мускета си, но още преди да успее да го докосне, Николаус му изби с топуза си оръжието. Пазачът изкрещя предупредително и скочи, извадил шпагата си, на пода, където вече го очакваше Кенет с оголено острие. Отгоре се чу шум от тичащи крака, бойните му другари бяха под тревога.

Максим се върна обратно при решетъчните пръти и взе мускета си. Първият мъж, който се появи, падна с куршум в сърцето и бавно се свлече на пода. След това се чуха две пистолетни изстрела и вторият падна върху мъртвия си другар. Максим прибра празните пистолети и вдигна шпага, когато по стълбите заслизаха около десетина души. Елиза потисна един писък, щом видя, че четирима нападатели се нахвърлят върху Максим, а Кенет и Николаус отблъскваха също толкова противници, нанасяйки им страшни рани.

Изведнъж отгоре се чуха викове на много хора и веднага след това по стълбите се изляха водопади от вряла мазнина. Няколко души се плъзнаха по мазните стълби и трескаво засъбличаха напоените си дрехи.

На горния етаж Шърб отвори дългия скрин и извади най-горния ред, докато Джъстин сваляше превръзката от очите си и посегна към една брадва. Рицарят грабна едно длето и една шпага. Дитрих стисна касапски нож. С издутия си корем той блъсна настрани един як пазач и замахна. Онзи видя оръжието, отстъпи гърбом и острието му мина на косъм, веднага след това обаче се чу как един чук го храсна по слепоочието и го изпрати на пода.