Катлийн Удиуиз - Сълзи от злато

— Вие… вие сте жив!?

Сянка премина по лицето на Сиймур, но той бързо се съвзе. Безупречно белите зъби светнаха в усмивка.

— Красиво дете, вие ме принуждавате да действам по-бързо, отколкото бях предвидил. — Нямаше и помен от гърления му диалект. Говореше един изискан джентълмен. — Преди да вдигнете тревога, ще трябва да съм приключил своята работа!

Маркизът хвърли пълен със съжаление поглед към върха на стълбището и въздъхна. Той рязко се обърна и се втурна към нея, хвана я за ръката и я повлече със себе си толкова бързо, че Елиза се задъха.

— Простете ми, но не мога да ви оставя да се разхождате наоколо сама, преди да свърши всичко! — извини се той. — Щом известим новината, можете отново да правите каквото искате…

— Ох! Спрете… — пъшкаше Елиза. Изпитваше ужас, че ще се подхлъзне. — Не мога така…

Лорд Сиймур спря, вдигна я — едната му ръка под раменете, другата под коленете, и я понесе като вятър надолу по стълбата, сякаш държеше просто топ коприна и дантели. Така и влезе в препълнената зала. Там всичко вече тънеше в летаргия. Слугите се бяха оттеглили в кухнята и само чакаха гостите да идат в стаята на булката. Повечето сватбари клюмаха изтощени и дремещи. Някои едва-едва осъзнаха какво става около тях, на другите нахлуването на този простовато облечен човек се стори изключително забавно.

Максим се отправи към най-близката маса и без много церемонии сложи Елиза направо на един голям стол с висока облегалка. Надвеси се над нея и я изгледа многозначително:

— Заклевам ви, премилостива госпожо! Не мърдайте от тука! Само гледайте и се чудете!

С тези думи той се извърна, хвана края на дългата покривка, простряна на дъсчената маса, и я дръпна така силно, че всичко, което беше на нея, се разлетя със звън по пода.

— Е, уважаеми гости на Бредбъри Хол! — извика той. — След като се угостихте царски и още по-царски пийнахте, нека да се погрижим и да се позабавлявате!

Гостите се обърнаха вяло, недоумяващо. В ничий поглед не се мярна искрица, която да сочи, че познават този човек. Мълчанието бе пълно. Докато изведнъж не настъпи пълен обрат. Гледаха, но бяха толкова слисани, че не вярваха на очите си!

— Той е… — успя най-после някой да изрече. — Той е! Върнал се е от пъкъла…

Настана бъркотия.

— Какво казва?

— Кой?

— За кого говори?

Онзи, който се бе обадил пръв, вдигна ръце от изненада, но продължи да вика:

— Питате кой! Света Богородице, не го ли познахте? Маркиз Бредбъри и никой друг!

— Лорд Сиймур? — преплете тежък език един от присъстващите и разтегна уста в пиянско хилене, преди да захлупи лице в пълната паница пред себе си.

Някои бяха насочили цялото си внимание към маркиза. Чуваха се ужасени възклицания. Несмущаван, той продължаваше да се усмихва, загледай в присъстващите. Погледът му прескачаше от човек на човек… Той търсеше своя главен обвинител.

— Невъзможно! Не може да е той! — се извиси глас, в който звънтеше тревога. — Маркизът е мъртъв! Нали го убиха!

Сиймур сдържано се засмя. Елиза почувства, че я побиват тръпки. Явно оставаше само Максим да покаже рога, за да повярват в появата на самия сатана!

— Така ли? Смятахте ме за мъртъв? — Максим грабна един меч от стената и скочи върху масата. — Милостиви госпожи, благородни господа! Щом вярвате, че съм умрял, спокойно изложете гърди на моя меч, един призрак не може да ви нарани! Хайде, елате да опитате това острие… — Той се изсмя подигравателно, никой не се отзова на поканата. Пламенният му поглед обхвана всички, предизвикателството, което се четеше в него, ги накара да се разтреперят. — Не съм си отишъл от вас, поне не по начина, по който някои хора биха желали. Вярно е, обаче, че някои вече са ме изтрили от паметта си… — Лордът сви рамене с безразличие и закрачи по дългата маса. — Вярно е също, че бях тежко ранен от онези тъпаци на моста, които искаха да осуетят бягството ми. Но паднах в реката и съдбата не пожела да умра… Сякаш ангели ме подхванаха, намерих убежище у приятели… А сега гледайте и слушайте, благородни гости! И разнесете вестта, че Максим Тейлър Сиймур се е завърнал да въздаде отмъщение на крадеца, който си присвои с лъжа и измама неговите владения и даде годеницата му на другиго! Тук съм, за да поискам онова, което е мое, да въздам справедливост! Чуваш ли, Едуард Стамфорд?

Максим прескочи на друга маса и закрачи по нея, като с един ритник запрати на пода и съдове, и чаши. Ужасените гости се дръпнаха назад, парализирани от паника, някои се препъваха и преплитаха крака. Другите гледаха тъпо, като упоени, без да могат да се отърсят от този кошмар. Твърде замаяни и безпомощни, за да хукнат да бягат, те се отпуснаха обратно на столовете си.