Катлийн Удиуиз - Като пепел във вихъра

— Ще съжалявате за това, янки! За малко не ме стъпка вашето муле!

Алена се държеше за натъртеното място и вътрешно проклинаше, че дори когато охка, трябва да преправя гласа си.

— Ще получиш синини — поучаваше я компетентно Коул. — Ако позволиш на един янки да те лекува, имам мехлем, с който мога да те намажа.

— Не, сър — каза Алена високо. — Не бих си свалил панталоните пред никой янки!

Коул беше сигурен, че гласът на Алена кънти надлъж и нашир. Той въздъхна измъчено и затвори очи.

— Постигна само това, че всички ни зяпат и си мислят най-лошото. Доволен ли си?

Ал се изкикоти радостно и мушна палци в гайките на панталона си.

— Сега ви натопих, а, янки? Най-после ви натопих! И знаете ли какво? — Със злорад израз на лицето Ал се приближи до Коул. — Ще се пукна от смях, когато ви обесят.

— Майор Мейгръдър ме предупреди да се пазя от теб — каза Коул отвратен. — Трябваше да го послушам.

— Точно така. Аз също не го понасям.

— Е, какво сега? Ще яздиш ли с мен?

Той се питаше защо изобщо си създава главоболия.

— Можеш да почакаш пред жилището ми, докато се преоблека.

Раздразнен, Ал скръсти ръце пред гърдите си.

— Да не би да отивате при Роберта?

— Тя ме покани за вечеря, ако нямаш нищо против.

— Не ми пука кого кани Роберта. Около нея постоянно се въртят разни фукльовци. Но не си въобразявайте, че ще седна с вас на масата. Тя и без това не е моя. Аз се храня с янки само когато нямам друг избор.

— Тръгваш ли с мен? — попита нетърпеливо Коул.

— Нямам намерение да се друсам върху вашия състезател — каза тя, като се потри отново отзад.

— Мислех в къщи да впрегна бричката — каза Коул, повдигайки рамене. — Прави каквото щеш. Във всеки случай спокойно можеш да носиш и женски дрехи, толкова си пухкав. Между другото — той посочи малките боси стъпала, — повечето момичешки обувки ще са твърде големи за теб.

Алена присви тънките си палци, защото знаеше, че Коул е прав.

— Бричката ли казахте? Добре тогава, ще дойде пред вашето жилище. — Така можеха да се спестят няколко пенита, а в днешно време това е цяло състояние, помисли си тя.

— Ако не дойдеш навреме, ще тръгна без теб.

Алена вдигна ботушите си.

— Ще бъда там, янки.

Тя не само беше навреме там, а трябваше дори да изчака. Премина с провлачена стъпка през площада, като от време на време хвърляше поглед към прозорците на апартамента на Коул. Няколко войници на Северните щати преминаха и я блъснаха. Изпълнена с омраза, тя се загледа подире им. След това се обърна към паметника на Ендрю Джексън и изпълнена с гняв, прочете надписа, който генерал Бътлър беше наредил да издълбаят в пиедестала: „СЪЮЗЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗАПАЗЕН“.

— Типично за янките — каза си тя с презрение.

В този миг се чу тропот от копита и скърцане на колела. Тя разпозна Коул в малката бричка, махна с ръка и тръгна към него.

— Мислех, че няма да успееш — каза той, докато спираше коня.

В късния вечерен здрач тя видя лицето му и мекия жълтеникав блясък на униформените копчета, в които се отразяваха светлините от прозорците. Понякога се учудваше колко добре изглежда този капитан.

— Там наистина ли има място и за мен?

Коул издърпа една дълга тънка пура от джоба на куртката и бавно го закопча.

— Струва ми се — каза той, като драсна кибритена клечка, запали пурата и изпусна облаци дим, — че трябва да се научиш да владееш острия си език, особено когато искаш нещо от други хора.

Ал запротестира възбудено:

— Но какво означава това? Нали вие предложихте да ме вземете със себе си? Да не би да съм ви молил?

Коул хвана юздите.

— Е, идваш ли, или не?

— Чакайте! — Алена прехапа устни, а Коул се облегна назад и се усмихна. В крайна сметка тя се предаде. — Е, щом трябва! Нямам нищо против.

— Скачай! — каза Коул, като направи знак с глава.

Тя направи крачка назад и тъкмо се канеше да скочи върху багажната платформа на бричката когато Коул й заповяда да спре.

— Седни тук, където ще мога да те наблюдавам! — каза той и плесна с ръка до себе си на капрата. — В бъдеще, изглежда, ще трябва наистина да последвам съвета на майор Мейгръдър.

Алена с негодувание се настани на седалката. Не й беше приятно да седи толкова близо до него, защото той миришеше на чисто и свежо, а нейните коси издаваха мирис на гранясала мазнина. Разстроена, тя нахлупи шапката си ниско над челото и потъна в дълбоко мълчание, което продължи през цялото пътуване. Разликата между тях двамата се превърна за нея в непоносимо мъчение, защото, от една страна, той беше янки, но от друга страна, все пак беше мъж, а тя — млада жена.