Катлийн Удиуиз - Като пепел във вихъра

Пред него проблесна слаба светлина. Коул дочу шума от късане на плат и сподавения вик на жена си. Това го изпълни със студен безмилостен гняв. Зад следващия ъгъл той съзря как тя с всички сили се мъчеше да се отскубне от нахалните целувки на Дюбоне. Алена вече беше полугола. Когато Жак отново се нахвърли върху нея, тя отчаяно се изви и го ритна. В този миг Коул връхлетя върху омразния си враг. Когато Дюбоне позна противника си, изскочил така изневиделица от мрака, изрева от страх и се олюля назад, но не можа да избегне мощта на стремителното нападение.

Докато двамата мъже се търкаляха по пода в смъртоносен двубой, Алена грабна разкъсаните си дрехи и се скри в един ъгъл на пещерата. Оттам с широко отворени очи наблюдаваше борбата на живот и смърт.

Лицето на Дюбоне беше изкривено в гримаса на убийствена омраза. Изглежда, се боеше по-малко от смъртта, отколкото от възможността отново да бъде подигран. Затова, какъвто беше малък и пъргав, се защитаваше със силата на отчаянието. Вонящият му на гнило и уиски дъх на няколко пъти достигаше до Коул през време на кратката схватка. Накрая с един точен юмручен удар в брадата Коул срази дребосъка. Зашеметен, Дюбоне бавно рухна на земята. Коул вече беше вдигнал ръка за втори удар, но размисли и отхвърли безжизненото тяло от себе си.

В този миг прозвуча изстрел от тази част на пещерата, където беше останал Саул.

Коул хвана Алена за ръка и я поведе след себе си. Докато тичаха през тъмните галерии, Алена пооправи роклята си, доколкото това беше възможно. Никой не знаеше какво ги очаква в края на тунела, но тя беше решила да посрещне всички опасности спокойно и с достойнство.

В голямата пещера Саул беше се изправил срещу Тамара, Гън и още двама бели мъже. В ръката му още димеше пистолетът на Коул.

— Глупак такъв! — крещеше Тамара. — Това няма да ти помогне да минеш през решетката!

— Преди да ме улучат, мадам, ще получите някое подаръче от това тук — отговори Саул, като размаха пистолета. — Така че веднага донесете детето на майка му!

Без да е решила все още какво да прави, Тамара хвърли поглед към Алена.

— Хайде по-бързо! — напираше Саул и леко закриви пръст на спусъка. — Дайте детето на мис Алена, и то по-бързо!

Тамара отстъпи.

— Това не е последната ми дума! Преди изгрев слънце детето отново ще бъде в ръцете ми, кълна се!

— Само през трупа ми! — отговори Алена с желязна решителност, докато поемаше детето от Тамара.

— Саул!

При този гръмотевичен вик всички се извърнаха и се втренчиха като хипнотизирани в масивното тяло на Гън, който пристъпи в осветения кръг с вдигнати за бой ръце. Карабината му беше подпряна отзад на една бъчва.

— Ти биеш с Гън, Саул! Гън счупи тебе! — Огромните ръце на негъра подчертаха думите му с изразителен жест.

Саул хвърли пистолета към Коул. Той го хвана и го насочи към двамата бели, които се готвеха да се нахвърлят върху него. Алена с детето се прислони зад гърба на мъжа си.

Гън съблече брокатената си жилетка. Саул свали ризата си. Така двамата огромни негри тръгнаха с разперени ръце един срещу друг. Чу се изплющяване, когато голите им торсове се удариха гръд в гръд. Ръцете им се вплетоха в напрегната хватка, докато телата останаха почти неподвижни, но никой не успя да надвие. Затова се пуснаха и започнаха да си нанасят удари, които биха смазали обикновен човек, но при тях изглеждаха като детска игра. Като двама черни титани те отново се сблъскаха и вплетоха тела в пъшкаща, млатеща се мускулеста маса. С кръвясали очи и свистящи гърди великаните стояха един срещу друг, вкопали широко разкрачените си крака в пода. Гърбовете се извиваха от усилие да се извади противникът от равновесие. Тогава Саул извъртя светкавично тялото си. Дясната му ръка се стрелна под лявата на неговия противник. След част от секундата Саул стоеше зад Гън. Лявата му ръка се беше промушила под мишницата на разбойника и натискаше врата му напред, докато дясната теглеше лявата ръка на Гън нагоре, зад гърба му.

Гън бавно падна на колене, но не се предаваше. Ръката му беше извивана все по-нависоко, докато той простена на глас от болка. Изведнъж костта се счупи с хрущене, което ясно прозвуча в тишината.

Гън рухна. Саул падна на колене до своя победен противник, ръцете му бяха опрени в земята, а главата му се люлееше между раменете. Той с усилие си поемаше въздух. След малко Гън се надигна, пропълзя на четири крака до бъчвите в дъното на пещерата и с мъка се изправи. Ръката му се люлееше неестествено до тялото, а на лицето му беше изписано детинско недоумение.