Катлийн Удиуиз - Като пепел във вихъра

Треперейки, тя се отдръпна от Коул. Когато той протегна ръка да я задържи, тя ловко се извъртя и застана зад Саул.

— Дръж го здраво, Саул! — извика тя, обляна в сълзи. — Дръж го здраво, ако не искаш да го убият!

Коул мигом се оказа приклещен в ръцете на негъра и въпреки отчаяната си съпротива не можеше да се освободи от желязната хватка. Жак Дюбоне отключи вратата и кимна на Алена.

— Хайде, елате, мисис Лейтимър!

— Не! — изрева Коул. — Ще ви убия, ако се докоснете до жена ми!

Вратата на килията се беше затворила отново зад Алена. През пелена от сълзи тя се мъчеше да погледне към мъжа си, който диво се мяташе в прегръдката на Саул. Когато ключът се превъртя в ключалката Саул пусна господаря си. Коул се хвърли към решетката и я разтърси като обезумял.

— Алена! Господи, Алена, не го прави! — изрева Коул и събуди ехото на подземната пещера.

Алена се обърна към Тамара, която с явно злорадство наблюдаваше тази сцена и държеше плачещото бебе в ръцете си. Но щом видя мъката и решимостта в очите на младата майка, реши, че е по-разумно да скрие детето на сигурно място. С пронизителен смях тя изчезна в полумрака на една подземна галерия.

Жак Дюбоне хвърли пренебрежителен поглед към несъщия си брат, който все още дърпаше и разтърсваше желязната решетка.

— Можете да си вървите — обърна се той към останалите мъже. — Ако имам нужда от вас, ще ви извикам. Но аз няма да имам нужда от тях, нали, мисис Лейтимър? — каза той на Алена и я сграбчи грубо за ръката. После привлече към себе си младата жена и дръпна косата на тила й. С известно усилие изви главата й назад, така че я принуди да го гледа в очите.

— Мразя те, Жак Дюбоне! — изтръгна се между стиснатите й зъби. — Каквото и да ми сториш, знай, че ще го изтърпя само заради Коул. Не съм си променила мнението за тебе. Ти си само една воняща чумава свиня!

Дюбоне се дръпна рязко назад. В очите му блесна коварна светлина. Замахна и удари младата жена с такава сила по лицето, че тя щеше да падне, ако той не я държеше с другата си ръка.

— Мизерен кучи син! — ревеше Коул. Въздухът буквално се тресеше от безсилния му гняв.

Алена се изправи замаяна. Почувства в устата си вкуса на кръв. Пръстите на Жак се впиха в ръката й и той я повлече след себе си. В една малка странична пещера, която изглеждаше почти като стая, той я блъсна толкова силно, че тя се тръшна върху конския чул, постлан в средата на помещението. Само един фенер се люлееше на кука в стената и разпръскваше сумрачна светлина.

— Заповядайте, мисис Лейтимър! Съблечете се и легнете. Сега ще си направим удоволствието. Часът на отмъщението дойде!

С неосъзнатата сила, която придава лудостта, Коул дърпаше железните прътове. Мускулите му бяха опънати до скъсване. Изкривеното му от гняв лице беше напрегнато в почти нечовешка решимост. При тази гледка Саул разбра, че тук се бяха намесили сили, които биха обърнали и самия ад, стига малко да им се помогне.

Саул беше забелязал, че пръчките бяха поддали леко, когато Гън се опитваше да ги огъне. Може би все още имаше искрица надежда.

Двамата мъже с общи усилия задърпаха железните пръти. Мускулите по ръцете на Саул изпъкнаха като възли на някое старо дърво. Когато металът започна бавно да поддава, те удвоиха усилията си. Жилите по челата им се бяха издули, а лицата им бяха изкривени в диви гримаси, когато пръчките се счупиха с глух трясък и двамата мъже паднаха на земята. Миг след това Коул беше до вратата и промуши стройното си тяло през отвора. Ако Саул не успееше да мине оттам, щеше да се погрижи за него после. Най-напред трябваше да спаси Алена.

Откъм дървената врата при стълбата се дочу едва различим шум. Бдителен като преследвано животно, Коул веднага го долови и мигом се обърна. Тогава от тъмното излезе малката Минди с протегнати ръце. В тях беше сграбчила неговия пистолет.

С две крачки Коул се озова до нея.

— Къде е Оли? — прошепна той в ухото й.

— Реката. Около планината. Много мъже от пещерата. Оли, Питър, всички мъже от голямата къща се бият.

Коул хвърли през решетката пистолета на Саул и изтича в посоката, където Жак беше завлякъл Алена.

Ако правилно беше разбрал ломотенето на Минди, то Оли, Брегър и шерифът се опитваха да проникнат в пещерата откъм реката. При това се бяха натъкнали на хората на Дюбоне. Изходът от битката засега беше неизвестен.

Гъвкав като дива котка от джунглата, Коул бързаше през тъмните ниши. Пришпорваше го страшният спомен за извиващата се в ръцете на Дюбоне Алена.